Seekers of Secrets

Chapter 3

След последния час учениците заприиждаха към изхода. Ала няколко от тях се насочиха към една от стаите на първия етаж. Това беше "стаята за наказания". Списъкът с наказаните вече бе окачен на вратата и чакаше подписите срещу имената им. Един по един влязоха четирима души. Настаниха се на произволни места отзад. Госпожата отговаряща днес за тях влезе да огледа. Намръщи се на това, че са отишли в дъното.

- Стаята е празна, няма смисъл да отивате назад! Преместете се на по-предните чинове.-това прозвуча по-скоро като заповед.

Няколко души изпуфтяха с досада, а едно момиче с тъмна коса и лунички беше готова за Третата световна. Тя беше с много буен и избухлив нрав, винаги готова за спор. Настани се на втория чин зад другото момиче и започна да рови в чантата си. Проклетите слушалки никъде не можеше да ги намери! Прословутия мит за "дамските чанти". Най-после ги откри в дъното и извади черното си Блекбери. Никога не бе имала бял телефон и не планираше да има. Мразеше светлите дрехи, най-вече бялото, този цвят не можеше да носи каквото и да станеше!

- Всички учители ще имат съвет, затова няма да могат да говорят с вас, но наказанието си остава за четиридесет и пет минути.-учителката съобщи, дори имаше и петнадесет минути "бонус", просто страхотно.

Това я вбеси още повече. Сложи си слушалките и започна да рови из телефона си. Светлокосото момиче пред нея се обърна. Реши да не обръща внимание, не бе много контактна и прецени, че няма нужда от нови приятелства.

- След като ще прекараме заедно над половин час не виждам смисъл защо да не си говорим. Така времето ще мине по-бързо.

- Добре, и за какво ще си говорим?-русокоското подхвърли.

- Като за начало, да се запознаем.-насочи вниманието си към нея. Още не си бе избрала песен. Видя подадената към нея ръка.-Аз съм Сибел.

- Нямам желание да създавам "нови приятелства".-отвърна сухо и въобще не я удостои с погледа си.

- Мисля, че идеята ми е по-добра от това да се изолираш и да опитваш да убиеш времето с познати песни. Вместо това може да си прекараме по-забавно.

- Остави я. Щом не иска да се запознаем с нея, винаги можем да си измислим някакво име, с което да я наричаме.-светлокосото момче от ляво се пошегува. Тя го изгледа накриво.