Seekers of Secrets

Chapter 29

Време беше да сложи край на игричките и глупостите и да им покаже пълния си потенциал. Блокира всичко около себе си и започна някакъв ритуал, чрез който щеше да призове слугите си по всяко земно кътче и да въдвори хаос и разруха. Те не можеха да са на всички места едновременно, следователно накрая щяха да умрат. Когато приключи чувстваше малката липса на енергия, проклетите създания бяха много и успяха да изтощят частица от него. Важното бе повелителите да не разберяха за моментът му на слабост, много скоро щеше да регенерира загубите си. Махна купола над себе си и погледна творението си – тънещият в безпорядък Лос Анджелис беше радост за очите му, а много скоро това щеше да се случи и с целия свят. А той щеше да властва над всички. Тази мисъл много се понрави на сетивата му и лукавата усмивка нямаше как да не се изпише върху лицето му.

- Скъпи мои повелители, в този момент подчинените ми нападат целия свят.-жестикулира с ръка и визуализира множество гледки от различни световни столици.

- Не!-извикаха в един глас.

- Е, сега кой град ще спасите? Любимият ви Ел Ей или света?-това му се стори изключително забавно и не пропусна да се изсмее.

- Ти си чудовище! Ще си платиш за всичко сторено!-Киара беше разярена и тръгна да го напада, но при тази гледка Лиам нямаше как да не се намеси. Хвана я за лактите и я задържа.-Пусни ме!

- Не! Няма да ти позволя да отидеш да се биеш под влияние на емоциите. Запомни едно, никога не се бий под властта на гнева си, чуваш ли?-обви лицето ѝ с дланите си и я погледна зорко в очите.

- Добре, разбрах.-отвърна значително по-спокойно.

- Не знам как ще завърши битката, но знай едно – че те обичам с цялото си сърце!-целуна чувствено устните ѝ, но не за дълго, просто искаше да ги вкуси като за последно.

- И аз те обичам!-отвори очи и съзря шоколадовите му ириси, ако го изгубеше нямаше да може да живее без него.

- Стига с тази мелодрама, отегчавате ме. Любовта е за глупаците и слабаците каквито очевидно сте.-прекъсна ги той.

- Напротив! Любовта дава сили, но ти не можеш да го разбереш, защото едва ли леденото ти сърце някога е изпитвало нещо по-различно от омраза и зло.-намеси се Найл.