Seekers of Secrets

Chapter 20

Отдавна не бяха отваряли книгата. Със всичкото това търсене на огърлиците не им остана време за нея. Днес решиха, че може да има с какво да им помогне и е добре да я отворят и да прочетат нещо. Бяха настанени около масата и Сибел опита да я отвори. Този път не искаше. Засия в мека златна светлина и се завъртя насочена към Киара. Нима имаше собствен мозък или какво? Очевидно искаше тя да я отвори. Въздъхна шумно и я дръпна. Разгърна на страницата, която искаше да им покаже. Шрифта се появи и тя започна да чете.

- Магьосниците са различна раса, те не са хора. В техните тела, организмите им, има различия. Нямат почти нищо общо с човешките. Те се разболяват от други болести и жизнените им процеси са в пълен контраст с тези на хората.-не разбираше защо им казва точно това, какво целеше?-И най-малките различия може да са признак за нещо голямо. Трябва да опознаете биологията си.-с това се затвори.

- И от къде по дяволите предполага да разберем "биологията" си?! Не съм чувал да има болници за изроди, така че...-Лиам не бе в настроение.

- Ние не сме изроди!-опълчи му се Киара.

- Да, съжалявам.-не знаеше каква е причината за лошото, не, вкиснатото му настроение.

- Добре, както и да е. Но си прав, че няма такива болници, а щом се различаваме не можем да отидем в човешка. Те може да се натъкнат на нещо необичайно и ще се превърнем в опитни зайчета.-от това ги поби тръпки. Най-вече Сибел, да експериментират с нея като с лабораторен плъх? Не, не би го понесла.

- Ами тогава как?!

- Питай книгата, нали има достатъчно ум, за да ни каже това, ще може и да ни обясни някои неща.-измрънка тя недоволно.

Си опитваше да измисли нещо. Насилваше мислите си, а от това главата започваше да я боли. Имаше и поговорка "На сила хубост не става" и бе много вярна. Виденията си идваха когато им дойде времето, а не когато тя си решеше. Потропваше нервно с пръсти по повърхността на дървената мебел. Изведнъж нещо изплува. Отговорът на загадката се появи.

- Най-после! Знам къде ще намерим отговорите!

- Така ли? Къде?

- В някаква гора. Дънерът на вековна секвоя. Дървото е огромно, поне шест или седем метра. Там вътре е съхранена магическата библиотека. Преди години, докато всички вълшебни създания са биле живи са си водели библиотека много по-развита и пълна от всяка човешка. Освен това с физиката ни ще открием още много.