Seekers of Secrets

Chapter 16

Вървяха с усмивка към летището. Нямаха търпение да се приберат в Лос Анджелис. Най-после в Градът на ангелите! Бяха един до друг в редица – Лиам, Киара, Сибел и Найл. Чувстваха се много по-силни. Мощта във вените им можеше да счупи всяка съществувала скала някога. Те бяха могъщи. От нищото изскочи момче. Имаше смъртно бяла кожа и черни като ями очи. Не се забелязваше склера или нещо друго от нормалното устройство на окото, просто чист непрогледен мрак. Те се спряха и не знаеха какво да очакват. Но знаеха едно – той не бе човешко същество, усещаше се във въздуха.

- Tenebris praevalebit*!-първоначално започна да повтаря една и съща фраза с шептящ тон.

- Какво казва?-попита неразбиращо Лиам.

- Да ти приличам на човек, който знае латински?!-отвърна му Киара.

- Права си, наистина не приличаш.-бе готова да му отвърне, но Сибел вдигна ръка, за да прекрати спора.

- Млъкнете, за да се съсредоточа и да чуя какво казва.

- Tenebris praevalebit!-продължаваше също така настоятелно и с по-силен тон.

- Тенебрис..-измърмори си тя.

- Това не е ли..

- Аха.-всички се досетиха какво може да казва или поне с какво е свързано.

- Tenebris praevalebit!-повтори рязко и вдигна ръката си към тях.

Изобщо не разбраха какво се случва, мракът ги обгради за части от секундата. Намираха се в някаква черна бездна. Не можеха да видят дори и себе си. Толкова много тъмнина бе плашеща.

- Къде сте?

- Тук!-три гласа отвърнаха.

Разтреперана, Киа започна да разтърква раменете си. Мразеше мрачните места, побиваха я тръпки, а тук имаше чувството, че се задушава. Не знаеше къде въобще се намира. Нервно започна да обикаля без посока. Мислеше си единствено за светлината. Колко много иска да я зърне отново дори само за един миг. Просто..чиста светлина. Внезапно засиялата ѝ кожа освети мястото наоколо. Земя, сухи мъртви дървета... като гробище, но без гробовете.

- Ти..ти сияеш?!-възкликна Ли.

- Д-да.-все още не бе на себе си.

- Прекрасна си!-промълви несъзнателно.

Не усети кога се изплъзна от устите му. Видя чистия и искрен блясък в очите му, той не лъжеше, беше честен. Осъзна, че действително казваше и мислеше точно това. Сведе засрамено поглед и усети топлината от кръвта нахлула в лицето ѝ. Лиам Пейн я караше да се изчервява, нея, неприятното за всички момиче бе обект на мъжко внимание и очевидно той...я харесваше.