Agua Delmare

Prologue

2354 година

В мрачните дебри на непрогледните дълбини стоеше само едно момиче. Косите ѝ се вееха в сумрака на водата. Бе заобиколена от хилядите кубични тонове водна основа, а на километри не се виждаше нищо. Намираше се в крипторията Ортикс, където се пазеше най-ценното, но и най-важно притежание на расата им – Сферата на познанието, древен артефакт пазен и предаван от поколение на поколение. На всеки петнадесет години се раждаше по една серит, която пазеше храма и кълбото. За обучаването ѝ бяха нужни още десет години и когато навършеше пълнолетието си – шестнадесет, бе способна да поеме най-голямата отговорност, която можеше да ѝ бъде отредена. Младата серит стоеше в залата със Сферата плавайки на разстояние от нея. Приближи се малко по-близо и постави ръцете си от двете ѝ страни и концентрира силите си над нея.

- Покажи ми Земята!-каза тя на собственият им език, руни*.

Мигом мъглата надвиснала над кълбото се разсея показвайки ѝ мястото, което посочи. Това бе планета, изключително далеч от нейната собствена, на разстояние милиони километри. Образът се изясни и миг по-късно се появи онази няколкократно по-малка планета, която представляваше толкова голям интерес за нея. Имаше толкова много цветове, а самата тя бе покрита със синьо и зелено. Едното символизираше водата, а другото – суша, както я наричаха двуногите чуждоземците . Плъзна ръката си, за да види някъде по-конкретно. Въпреки че целта на Сферата не бе, за да наблюдава чужди планети, от време на време поглеждаше от любопитство към това място. Визуализира образа на една от онези метални движещи се кутийки, които вървяха с огромна скорост по ивицата земя. След тях се виждаше само прах и жупел, бяха толкова настървени един към друг както тя не бе виждала в такова състояние някой от събратята ѝ дори когато е ядосан. Бяха към края на това съревнование и бялата движеща се кутия изпревари останалите. Спря в рязък завой и застина за известно време. Приближи се по-близо сякаш можеше да влезе всеки момент вътре, за да разбере по-добре какво се случваше. Той слезе и тъкмо да свалеше онова нещо на главата си когато тя усети чуждо присъствие зад себе си.

- Агуа, какви ги вършиш?-прекрати наблюденията си незабавно. Една алфа-акуота бе дошла на неочаквана визита.

- Н-нищо.

- Това не е предмет за забавление, серита. Не го забравяй.-в думите ѝ имаше нотка студенина, а в очите ѝ проблесна искра, която достатъчно красноречиво показваше, че трябва да внимава ако не желае да си изпати.

- На какво дължа посещението ти, Ниебла?-възвърна спокойствието в гласа си и я погледна с безпристрастния си поглед.

- Дойдох, за да се уверя как се справяш със задачата си на серит.-Ниебла никога не бе имала доверие в нея незнайно защо. Може би дълбоко в себе си ѝ се искаше тя да се е родила серит, а не Агуа.

- Както виждаш всичко е както трябва да бъде. Аз съм серита от седем години, знам какво върша.

- Дано е така.-хвърли ѝ кос поглед и излезе.

Веднага щом напусна си отдъхна. Не биваше да я заварват да върши нещо против правилата. Това, което бе сторила... това бе нарушение на Закона! Ако Ниебла можеше да я премахне с радост би го сторила, но младшата серит още не бе готова, тя се обучаваше. За напред щеше да внимава повече, защото ролята ѝ бе от най-голямата възможна важност, не биваше да се проваля. Тя бе серит, нещо повече, тя бе Агуа.

  * руни - измислен език. За да се се отбележи, че говорят друг език репликите им ще бъдат с наклонен шрифт.