Mi vida

Part2 "My new life"

Mi vida

Питате се защо ще ми е най-трудно да се сбогувам с него ли? Ще ви кажа. От малка съм влюбена в този русокоско,синеоко момче с тръпчинки. Дори един път неможах да му кажа,че го обичам или,че съм влюбена в него и сега няма да го направя.
Погледна ни объркано. Аз погледна Каролина и избягах. Чух само едно 'Карол' от страна на Каролина. Стигнах у нас,видях онова момче. Сина на Паскуарели. Той беше по-голям от мен,май беше колкото Алекс. Беше се подпрял на колата и гледаше телефона си. Отидох при него. Надигна погледа си от телефона и ме погледна.
-Виж сега! Майка ми ме помоли да се държа мило с вас,но много,много няма да стане...
-Карол!-чух гласа на Алекс. Обърнах се към него. Той дойде при нас.-Сега ли заминаваш?-кимнах-Но защо? Кога ще се върнеш?
-Каролина ще ти обясни. Кога ще се върна и аз незнам!-той ме прегърна
-Ще ни взъниш винаги, нали?
-Разбира се!
-Ще ми липсваш много!
-И ти на мен!-казах и се отделихме
-А това е ?-попита Алекс и погледна момчето на Паскуарели
-Сина на Паскуарели. Още и аз не съм му разбрала името. Ще се местим при тях.
-Руджеро!-каза и си подаде ръката
-Алекс!-и се здрависаха-Пази я,моля те!-той кимна. Тогава родителите на Руджеро и баща ми излязоха. След него излезе и Стив.
-Може ли да си взема колелото?-попита Стив родителите на Руджеро.
-Купили сме ти нов.-каза майката на Руджеро и му се усмихна.
-Еха! А къде ще учим?
-В училището на Руджеро.-каза бащата на Руджеро. Сведох поглед. Алекс и Каро ме прегърнаха.
-Може ли през ваканциите да идва тук?-попита Каро
-Ако тя иска може.-каза госпожа Паскуарели. Усмихнах се,усетих как Алекс ни сплита пръстите. Сигурно съм се изчервила. Погледнах Каро и ни показах ръцете,а тя се изхили.-Деца сбогувайте се ,защото трябва да тръгваме вече.-ние с брат ми отидохме и прегърнахме баща ни.
-Ще дойда някой ден и ще ви посетя.-и ни целуна по бузите.-Ще ми липсвате!
-И ти ще ни липсваш,татко!-казахме с брат ми. Сълзите ми започнаха да се стичат по бузите ми. Ние се отделихме,той ми ги изтри. Отидох при Каро и я прегърнах.
-Обаждай ми се винаги!
-Обещавам!-казах и се отделихме. Отидох при Алекс и го прегърнах.-Ще ми липсваш!
-И ти на мен!-целуна ме по бузата.
-Ехо? А аз няма ли да ви липсвам?-каза Стив и се засмяхме.
-И ти ще ни липсваш малък!-казах Каро и Алекс и го прегърнаха.
-Хайде,деца!-каза бащата на Ру. Аз отново ги прегърнах и се качих в колата. Помахах им и потеглихме. Бях седнала до Руджеро. Телефона му звънна. Той вдигна.
-Здравей брат! Как си?-попита той. Изслуша го.-Мамо ще излизам след ,като се приберем!
-Кой ти позволи господинчо?-изпуфтя
-Мамо не съм дете!
-С кого?
-Агус.
-Вземи и Карол с теб.
-Не! Там ще сме само момчета.
-И Валентина ще дойде така,че ще вземеш и Карол.-изпуфтя отново
-Добре,но не искам да е с тези дрехи,прическа и да не ме излага!-майка му кимна. Сложи си телефона на ухото и започнаха да говори-Брат ще дойда ,но с мен ще е и онова момиче за което ти разказах днес.-изслуша го-Добре! Чао!-каза и затвори. Къде ли ще ходим?
<<<<След час>>>>
Още пътуваме. Гледах през прозореца и някой започна да ме побутва. Обърнах се и видях Руджеро, който ме побутваше. Погледнах го объркано
-Брат ти заспа.-и си показа рамото,а аз се засмях.
-Ако ти пречи го измести.
-Не,не ми пречи.-странен е. Продължи да си гледа телефона. След няколко минути колата спря. Слязохме от колата и пред нас се разкри една огромна къща. Тоест имение. Отидох при Стив и започнах да го побутвам за да стане. След малко той си отвори очите.
-Поспаланко,ставай!-казах и се засмях. Той също се засмя и стана. Взехме си куфарите и влязохме вътре. Къщата беше огромна.
-Деца това е вашия нов дом.-каза майката на Руджеро.-Аз се казвам Вероника. Това е съпруга ми Джейк. Това е хола. Там е кухнята. Стаята за игри-започна да ни разказва. Къщата беше огромна. Стигнахме до стаите ни.-Стив ти ще спиш с Ру,Карол твоята стая е до тяхната.-и ни показа стаите. Стив дойде до мен. Каза ми да се наведе. Наведох се и каза ми ,че го е страх от Руджеро. Видях,че той го чу.
-Стив,аз не ям момчета.-и се изхили
-Значи ядеш момиче?-попита объркано,а той си лепна перверзна,мазна усмивка. Научих нещо ново за него. Ще живея с перверзник. Те влязоха в стаята на Руджеро.
-Руджеро помогни на Стив и му дай нещата.
-Добре!-ние влязохме в моята. Стаята беше на цвят черна имаше завивки на еднорози,розов кардероб,синьо бюро,бял лаптоп.Върху него имаше черен айфон. Еха! Купили са ни всичко.
-Не беше нужно да купувате всички тези неща!
-Купихме ти само неща ,които ти са нужни,а другите ги имахме.
-Имате и дъщеря?-попитах докато се оглеждах.
-Щях да им,но я загубих когато бях в осмия месец от бременноста ми. Руджеро се радваше много. Дори той поиска да ѝ направим стая и да има врата между двете стаи. Сега ще ше да е колкото теб. Някои неща останаха от нея. Добре да сменим темата. Хайде да те преобразя.-каза и ми се усмихна. Отвори гардероба и изкара синя блуза до пъпа ми,черни скъсани дънки с висока талия и едно кожено яке. Облякох си ги.-Изглеждаш прекрасно,а сега да ти направя прическата.-каза и седнах пред тоалетката.Тя започна да ми реше косата. Истинската ми майка никога до сега не ми е правила прическа,избирала дрехи. Чужда майка е толкова мила и грижовна. След малко ми беше оплела две плитки.-Готова си!
-Благодаря ти много! До сега моята майка не ми е правила прически или ми е избирала дрехи. Не се грижила така за мен.-и я прегърнах. Тя ми отвърна на прегръдката веднага. На вратата се почука. След малко влезе Руджеро.
-Прекъсвам ли нещо?-ние се отделихме
-Не! Е Карол е готова ,тръгвайте!
-Можеш ли да караш колело?
-Да!
-Значи сме с колелата.-кимнах. Взех си телефона и го сложих в джоба на якето. Слязохме долу. Последвах го и отидохме ...май в гаража.-Това е твоето колело.- Излязохме от гаража с колелата. Качихме се и потеглихме. Аз го последвах.
-Къде отиваме?-попитах и оглеждах местата.
-Ще видиш.-каза и продължихме да караме...