Part12"We are together"

547 30 2
                                    

ГТНК

Прибрах се,но вкъщи освен Олга нямаше никой. Къде ли са? Телефона ми извибрира. Видях,че Алекс ми е написал съобщение.
"-За лятната ваканция ще си идваш ли?"
"-Не знам!"
"-Но защо?
"-Не знам дали родители на Руджеро ще ме пуснат."
"-Тогава аз ще дойда!"
"-Наистина ли?"
"-Мхм"
"-Много се радвам!!!"
"-Обичам те много!😘"
"-И аз теб!"
"-Трябва да затварям ,защото ще започваме тренировката."
"-Добре!"-той ми прати сърце и аз му пратих,след това затворих.Хола влязоха Руджеро и Стив.
-Како във футболния отбор съм!!!-каза радостен Стив.
-Браво!-казах и го прегърнах
-Освен ,че е влязъл във футболния отбор и си е намерил мацка.-каза Руджеро и се засмя.
-Само се запознахме.-каза Стив,а ние се засмяхме.

След два месеца
ГТНР

Разбрахме,че Хорхе е в ръцете на някакви мафиоти. Те ни следят. Сигурно са разбрали,че го търсим. Чудите се откъде сме  разбрали? Канделария ни запозна с някакъв мъж на име Брайън ,който каза,че с Хорхе са били близки приятели.Сега той ни обучава да боравим с оръжия,зада може да спасим Хорхе.
   Училището свърши. Алекс дойде тука,но добре,че дойде,защото не исках да оставям Карол и Стив сами и колкото да не искам онзи да е до нея.
    Сега сме в мазето на Брайън и той ни обучава.Тук сме аз,Агус,Майкъл,Канделария и Лио.
-Няма да ви е лесно да вземете Хорхе от ръцете на онзи.-каза Брайън
-Знаем,но толкова ли са опастни?-попита Лио докато стреляше към мишената.
-Да! Ако разберат ,че искате да откраднете Хорхе от тях и да убиете шефа им...няма да оставят близките ви живи. Трябва да елиминирате първо най-важните хора в бизнеса му после и шефа им. Има начин да го спрете ,като му вземете най-скъпото,а това е дъщеря му.
-Коя е тя?-попита Канделария
-Име не знам,но знам,че е на вашата възраст.-каза той докато оправяше стойката на Канделария.-Или някой от вас красавци-огледа ни-ще я прелъстите и тя ще ви помогне зада го изкарате от там и после ще спре баща си,или ще я отвлечете и ще направите сделка с него. Вие му давате дъщеря му,а той ви дава Хорхе.-каза той и посегна да ме удари,но аз не го очаквах-Руджеро не си съсреточен. Трябва да си готов винаги.-кимнах
***
Часа стана 22:34.В мазето останахме аз,Канделария и Брайън.
-Отивам горе зада си направя нещо за ядене,а вие когато си искате може да си тръгвате.-каза Брайън и ние кимнахме. Той излезе. Имаше мъртвешка тишина.Чуваше се изтрелите от пистолета ми и ударите на Канделария по боксовата круша. След минути усетих ръка върху гърба ми. Обърнах се и видях Канделария.Бяхме на милиметри. Не знам какво ми стана,но я целунах.Ръцете ми се плъзнаха по гърба ѝ и стигнаха желаното място от тях. Не мога да отрека,че тя има красиво тяло. Отвърна ми веднага. Започнахме да се целуваме по груб начин. Притисна ме на стената,започна да се търка в мен и започна да се чуват стонове от удоволствие от устата ѝ.
-Брайън може да ни види.-каза през целувки. Отделихме се. Оставих си оръжието на масата взех якетата ни и я задърпах навън.-Къде отиваме?-попита тя,но не получи отговор от моя страна. Завихме в една тъмна улица,но този път аз я притиснах.-Не мислиш да ме чукаш тук нали?-попита тя ,а аз се засмях
-Още не мисля да те чукам.
-Сега кви сме?-попита приближавайки се опасно близо
-Не знам...ти какви искаш да сме?
-Руджеро,руджеро...отдавна знаеш,че те харесвам и като правиш така ме подлудяваш.-засмях се
-Значи искаш да сме гаджета?-казах и ѝ захапах долната устна
-Мхм!
-Значи вече сме заедно.-казах,а тя ми се залепи за врата.
-Наистина?
-Да!

ГТНК

Часа стана 23:00 а Руджеро още го няма. Откакто училището свърши винаги се прибира късно.
-Скъпа, какво има?-каза Алекс докато ми целуваше врата.
-Виж часа колко е ,а той още не се прибра.
-Кой?
-Руджеро.
-Защо мислиш за него? Остави го,а мисли за нас.-и ме целуна
-Но ако му се е случило нещо?
-Карол престани!-стана-Какво толкова ти пука за него?
-Хей!-каза някой зад нас и се обърнахме.-Още ли не спите?-това беше Руджеро.
-Аз си лягам.-каза ядосан Алекс и тръгна по стълбите и след малко се чу как силно затвори вратата.
-Защо е ядосан? Да не сте се скарали?
-Не,не...ти къде беше до този час,господинчо?-опитах се да смяна темата
-Навън.-каза спокойно той и си наля вода в чашата. След малко го изпи.-Стив спи ли?
-Да!
-Вие защо не заспахте?
-Не ми се спеше.-кимна.Приближи се опасно близо. Деляха ни само няколко сантиметра. Очите му шареха по лицето ми.
-Имам чувството ,че криеш нещо от мен.-каза го като се доближи до ухото ми,а аз потрепнах. Затворих си очите.След това чух,че се качва по стъпалата. Изгасих всичко и се качих в стаята ми. След това си легнах. Затворих си очите и започнах да броя от 10 назад.

ГТНХ

Още съм тук,в тази дупка. Вързан за стол,чакам някой да ме спаси. Но напразно. Тези следят момчетата и ми казват,че ме търсят,но тези хора са опасни. Не искам и те да се забъркат с тях.

ГТНКАНДЕЛАРИЯ

Аз и Руждеро? Не мога да повярвам!!! Ние сме заедно!!!! Тъкмо бях решила да го забравя,но така стана ,че ние вече сме гаджета.  Не мога да заспя от щастие. Реших да събудя сестра ми,Лена.
-Леноо,ставай!-изкрещях от леглото ми
-Стига си мрънкала ма!Лягай да спиш!
-Хайде де! Имам да ти разказвам. Тайни майни...-и се засмях,а тя с досада св обърна към мен. Светнах нощната ми лампичка.
-Какво ще ми казваш?-попита с досада.
-Ние с Руджеро сме заедно.-казах и се усмихнах с всичките си зъби.
-Сънувала си лягай да спиш!-каза тя ,а аз я замерих с възглавницата ми
-Не,не беше сън! Наистина сме заедно!
-Няма начин! Момчето от толкова много време знаеше,че го харесваш и точно когато решиш да го забравиш да започнете да ходите.

•••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••

Здравейте!Как сте? Ето я новата глава ! Дано ви хареса очаквам мненията ви!
Както знаете(казвам го и на тези които не знаят) ,че съм редактирала всички части на Matrimonio concertado  и скоро очаквайте нова глава! Лек ден!

Mi vidaWhere stories live. Discover now