След две седмици
-Да,Алекс! Няма никой.-казах му. Вече започна да ме подлудява с тая ревност.
-Скъпа знам,че те дразня с тази ревност,но не искам да те загубя! Разбери ме!Обичам те!
-И аз теб! Алекс,трябва да затварям ,че ще да закуся. Чао!
-Чао!-и затворих.Слязох долу и видях,че Руджеро и Стив закусват.
-Добро утро!-казах и целунах Стив по бузата
-Добро утро!-казаха двамата
-Къде са родителите ти?-попитах и започнах да ям палачинките.
-Ам...- глътна храната-Не знам! Казаха,че имат работа.-кимнах.След минути бяхме готови,сложих чиниите в мивката и тръгнахме за училище. По пътя се събрахме всички.
-Още ли няма да кажеш на Руджеро,че пушиш?-попита шептейки Вал.
-Не!
-Все някога ще научи.-каза тя и влязохме в училище. Часа започна и всички заслушаха учителя. Тя започна да гледа в дневника ще изпитва някой.
-Хорхе Лопез...къде си?-попита
-Няма го ,госпожо!-обади се Майкъл
-Изобщо не е долъл на училище или е избягал?-продължи да пита тя,всички от групата ни се оглеждахме
-Госпожо,от няколко седмици не знаем къде е.-каза Руджеро-Мислим,че е избягал ама не знаем защо.-обясни Ру
-Добре,ако научите нещо ми кажете!-ние кимнахме-А сега да продължа....Джесика?-момичето се изправи и започна да я изпитва
•••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••
-Ари по-бързо Валентина! Щя изпуснем междучасието.-казах
-Изчакай малко де!-тя си остави нещата и дойде при мен-Хайде!-каза и излязохме навън
-Момичета-каза някой зад мен ,а аз подскочих,обърнах се и видях Руджеро който се смееше.
-Изкара ми акъла.-казах и го ударих по рамото
-Добре,добре извинявам се!- аз се засмях,Агустин дойде с Майкъл.
-Хей!-казаха двамата
-Здравейте!-поздравихме ги с Вал
-Е на къде сте се запътили?-попита Руджеро,а ние се спогледахме
-Към магазина/тоалетната.
-Последно?-попита и се засмя
-Тоалетната/магазина.-и се засмяхме
-Добре,добре не знаете къде ще ходите нали?-ние кимнахме и се засмяхме-Магазина?-ние кимнахме и тръгнахме
-За малко да се издадем..-прошепнах на ВалГТНХ
Тъмна стая с рани ,още в ръцете на тези хора. Умирам от глад,дават ми само вода. Казаха ми,че Руджеро и Агустин ме търсят ,но ако се задълбочат много ще дойдат при мен.
Вратата се отвори ,влязоха двама.От светлината ме заболяха очите.
-Хорхе..-каза познат женски глас за мен и хвана главата ми-Не трябваше да се забъркваш с баща ми!-каза тя,а аз бавно си отворих очите.Пред мен стоеше бившата ми приятелка Киара. Имаше къса къдрава руса коса,зелени очи и хубаво тяло.
-Ти?Какво правиш тук? Как така той ти е баща?
-Все пак аз те доведох тук зада си вземеш дрога.-каза и ме целуна
-Кучка!-казах и я наплух.Тя взе камшика и ме удари с него.Изстенах от болката.
-Друг път да не ме наричаш така!-каза тя и излезе.ГТНР
С Агус продължаваме да търсим Хорхе,но нищо не отгкриваме. Поговорихме си с момчетата от които купуваше дрога,но те казаха ,че преди три месеца е спрял да купува от тях.Попитахме от кой друг може да купува и те казаха ,че един мъж на Кевин имал фирма за дрога.
-Агус дали тези хора са опасни?-попитах докато се качвах на мотора.
-Малко адреналин?-и се усмихна като глупак,а аз се засмях.-Е какво става с Карол?
-Нищо!Какво да става?
-Братле сега е момента ако искаш нещо да стане между вас,скоро е ваканцията и гаджето ѝ ще дойде.
-Ти направо ми казваш да я разделя с онзи ли?-той се засмя
-Не,тя сама ще го зареже зарди теб.-засмях се
-Агус имаш голяма фантазия.-казах и продължих да се смея и той започна.-Е какво става с Каролина?
-Пишем си...говорим понякога...-и се засмя-Сладка е! Носи очила ,но когато излизала носила лещи..-телефона ми звънна видях,че е Стив и вдигнах.
-Ало?-казах
-Батко ше дойдеш ли да ме вземеш от училище?Останах зада се запиша за дутболния отбор.
-Добре!След 15минути ще съм там.Чао!
-Чао!-каза и затворих
-Беше Стив. Каза ,че се е записал за футболния отбор и дали мига да го прибера.
-Добре! Тръгвай ,аз ще ходя вкъщи,ако стане нещо звънни.-кимнах ,запалих мотора и потеглих.ГТНК
-Карол да знаеш дали Руджеро си пише с някакви момичета или харесва някоя?-попита ме Канделария
-Не! Казах ти ,ако имаш истински чувтсва към него действай! Сигурна съм,че няма да те отблъсне!-бях в парка с Канделария, Валентина и Малена
-Той знае,че го харесвам,но нищо не прави...-каза и се натъжи
-Недей де! Не си струва заради момче.-усмихнах ѝ се-Добре докато не съм се прибрала трябва да изпуша няколко.-казах и се засмяхме. Запалихме си цигарите и започнах да пушим.ГТНР
Сега съм пред училището и чакам Стив.По пътя имах чувството,че някой ме следва...и сега също. Стив излизаше от училище с някакво момиче. Играч и се засмях. Разделиха се и той дойде при мен.
-Е какво прави играча?-казах и му развалих косата.
-Не съм играч,запознахме се само.-каза той и се засмя
-Да бе и аз повярвах! Тези номерца и аз съм ги прави.-засмях се-Е взеха ли те в отбора? Тя какво правеше там?
-Да! Тя кандидатстваше за мажоретния отбор.-кимнах и му дадох каска.
-Качвай се!-казах,той се качи,запалих и потеглихме. Бях прав някой ме преследва. Трябва да го кажа на Агус. Кой ли е?Здравейте! Съжалявам много ,че отдавна нищо не съм качвала,но ме хвана мързела нямах идеи и тази глава стана пълна боза. На мен не ми хареса как се получи ,но очаквам мненията ви! Лека вечер!
YOU ARE READING
Mi vida
Teen Fiction15 годишно момиче на име Карол Севиля. Животът ѝ се променя напълно заради майка ѝ. Следете историята зада разберете какво ще се случи с нея