Mi vida

Part14 "You're wrong"

-Днес ще излизаш ли с момичетата?-нарушавам тишината.
-Не знам! Мисля да изчакам Алекс да се върне и тогава.-за съжаление скоро няма да се върне,но как да ти кажа за това?
-Ам...-почесвам се зад врата. Трябва да измисля нещо и то бързо- Добре ,че отвори темата за Алекс. Той ми се обади преди малко и ми каза,че не е успял да се свърже с теб. Връща се при родители си,защото е станало нещо с тях и не знае кога ще се върне.- поглежда ме сякаш чели не ми вярва.
-Така ли?-поглежда телефона си- Нямам пропуснати повиквания.
-Знаеш ги к'ви са новите смартфони.-засмивам се фалшиво.
-Да...!-вратата се отваря. Лионел влиза и започва да говори.
-Братле,каза ли на Карол за Алекс?-Не я ли забелязва? Правя му знаци да млъкни,но той е тъп какво да направя.
-Да,каза ми!-отговаря тя и му се усмихва
- Как така събра смелост...-правя му хиляди знаци да млъкне. Карол ще разбере всичко.- а в болницата се чудеше ,как да ѝ кажеш.
-Болница ли? Каква болница? За какво говориш,Лионел? Руджеро, кажи ми!
-Ти си най-тъпия човек на този шибан свят.-казвам- Сега ни остави-гледа ,като балък- сами,веднага!
-Съжалявам!-казва и излиза от къщата
-Руджеро, кажи ми за какво говореше Лионел.-приближавам се
-Да седнем и ще ти разкажа всичко.-хващам ръката ѝ и сядаме. Поглежда ме уплашено. -Знаеш,че Хорхе изчезна-кимва-започнахме да го търсим и с помощна на един човек разбрахме,че е отвлечен  и изтезаван от един мафиот,който се оказа бащата на Киара. Бившето гадже на Хорхе. Ние момчетата и Канделария-извъртва очи-се запознахме с един приятел на Хорхе. Той започна да ни обучава как да боравим с оръжия.С негова помощ щяхме да спасим Хорхе. Алекс разбра за това и поиска да се включи.Аз не исках ,но тий ме заплаши,че ще каже на теб,а аз не исках да разбираш за това...-прекъсва ме
-Защо?
-Познавам те! Ще ше да поискаш да се включиш,а аз не искам да пострадаш.
-Но защо?
-Това не е важно...Та както казвах Алекс се включи. Имахме план,щяхме да отвлечем Киара,но всичко се обърка. Той...-прекъсва ме
-Кой?
-Алекс. Тя не го познаваше и решихме той да влезе при нея. Алекс влезе,а след известно време по стълбите се търкулна горящото му тяло и сега е в болница с опастност за живота.-една сълза теква по бузата ѝ.
-Заведи ме при него,моля те!-кимвам. Взимам ѝ якето и ѝ го подавам. Облича го и излизаме от къщата. Качваме се на мотора,запалвам и потегляме.
                                    ГТНХ
-Искаха да ме изиграят,да ме отвлекат,да ме използват срещу бащата ми зада спасят теб,но не им се получи.-засмива се зловещо
-Какво си им направила?-питам
-Единия се превърна в пържола.-поглеждам я объркано- Ох,миличкия ми тъпичък както винаги. Без да искам го полях с бензин и после... пуф клечката падна върху него. Май не го боля изобщо,защото не викаше. Затова реших да го бутна по стъпалата зада изненадам сексия ти приятел Руджеро.-казва докато си хапе долната устна-Мислеха ме за наивна,но развалих плана им. Сега приятелчето им е в болницата.
-Кой? Кого подпали?
-Не знам! Беше нов. Не го познавам, но изглеждаше сладък. След това...не знам как ще изглежда.-засмива се отново зловещо.
-Кучка!-отново се засмива. След като съм я зарязал е полудяла.
-Първо излизате с момичетата ,след като ги зарежете им викате кучки. Не ви разбирам логитата.
                                    ГТНК
Седя и гледам превързаното му тяло. Телефона му звънва.
- Трябва да изляза,зада говоря!-казвай той и излиза. Оставя ме сама с тялото на Алекс. Чувам гласа му. Започва леко да повиша тон. Отивам до вратата,започвам да го подслушвам.
-Няма как да я оставя сама тук.-казва той- Знаеш ,че дрънкаш глупости нали?! Канделария!-значи говори с нея-Добре,ще дойда! В колко?-къде ли ще ходи?-Кажи на задника Брайън ,че ще дойда! И аз теб! Чао!-сядам бързо на мястото си. Той влиза и  се споглеждаме. Идва при мен и ми хваща ръката.- Знам,че всичко това ти се струва невъзможно. Мислиш ,че това е шибан кошмар.
-Грешиш!-изкикотвам се тихо,а той ме поглежда тъпо.-След онова с майка ми...разбрах,че всичко е възможно. Разбрах,че света не е само розов.-той не каза нищо
                             След две седмица
-Откога започна да пушиш и да се дрогирваш? - започна да ми крещи той.-Казах ,че не искам да тръгнеш по моя път...-прекъсвам го
- Ще правя каквото си искам! Не си ми баща,зада ми казваш какво да правя!-взимам пакетчето с белия прах и кутията от ръцете му. Тръгвам към вратата.
- Грешиш,малката!-усещам как ми хваща ръката и ме задърпва към себе си. Телата ни се залепват една за друга,делят ни само няколко милиметра.-Грешиш!-повтаря той и с погледа си шари по лицето ми.  Започна да ми става горещо. Защо ли Карол? Защо ли? Може би,защото сте толкова близо? Допира на устните му ме изкара от монолога ми. Чакай малко! Какво се случи току-що? Какво да се случи Карол нищо интересно. Само дето той те целуна. Оф престани!Казвам на вътрешния си глас и му отвръщам му. Започваме да се движим назад докато не отделяме устни един от друг. Усещам допира на студената стената зад мен и леко извивам гърба си. Притисква още повече тялото си към моето и задълбочава. Поради недостига на кислород се отделяме.
-Това което правим е  нередно.
-Знам! Но правилата са създадени зада се нарушават.-избутвам го от себе си.
-Имам си гадже и ти също-не обелва и думичка-а сега ми ги дай!-отваря прозореца и ги хвърля през него.-Не!-отивам при него, зада видя къде са паднали.- Ти не си добре! Знаеш ли колко ми беше трудно, зада се сдобия с едно пакетче?
-Ще се откажеш от тях,принцесо!
-Не ме наричай така и няма да се откажа!
-Ще видим това!-намигва ми той и излиза. Хвърлям се на леглото ми и се опитвам да забравя за случилото се...

Алекс ще се въстанови ли?
Ще продължи ли Карол да пуши и да се друса?
Какво ще стане с двойката Карол и Алекс? А Канделария и Руджеро?
Ще спасят ли Хорхе или ще други ще пострадат?

Здравейте! Дано не сте ме забравили! Очаквам искренните ви мнения! Дано ви хареса! Лек ден!