Mi vida

Part 23 "Sunday evening"

След два дни

Всички бяха получили съобщението. След час щяхме да се съберем във вилата на Майкъл,за да се разберем какво ще правим. Очаквах да не съм поканена,но Брайън е казал "...всички,които са получи съобщението да са там..." и аз нямах избор.
Излязох от къщата и започнах да се оглеждам за таксита. Добре де,всеки ден тука гъмжи от таксита,а точно днес когато ми трябват ги няма. Тръгнах към центъра,там със сигурност трябва да има поне едно такси. Изкарах си слушалките и ги пъхнах в телефона. Пуснах първата песен от плей листа ми. Започнах да си тананикам,но изведнъж музиката спря. Сигурно някой ми се обажда си казах на ум,но изведнъж слушалките отново започнаха да издават шум,но не беше песен. Започнах да слушам.

"Нещо лошо ще се случи неделя вечерта. Не ходи там! Не ходи!"-това се повтаряше няколко пъти-"Записът ще се изтрие след 15секунди"-Какво?

-Не,не,не!-побързах да извадя телефона си,но слушалките ми попречиха да извадя телефона си навреме.-Ъгх!-извиках.

Качих се на първото такси ,което видях и казах на човека адреса. Кара от 15минути,след малко би трябвало да стигнем.

Откого ли е онзи запис? Защо гласа му беше роботизиран? Откъде знае за неделя? Дали е вярно това,което казва?

Таксито спря,като ме изкара от мислите ми. Платих му и слязох. Имаше два паркирани мотора. Единия би трябвало да е на Майкъл. Погледнах към номера на втория мотор и разбрах,че е на Руджеро. Сигурно е добре щом е карал до тук. Изкарах си телефона от задния ми джоб и погледнах часа. Имахме още 15мин. докато не започнем да говорим официално по темата. Почуках на вратата,изчаках но никой не ми отвори. Натиснах бравата и вратата се отвори. Влязох вътре и видях как Майкъл и Валентина се поглъщат.

-Толкова сте гнусни.-казах и седнах на пейката до пияното-Не ви ли е малко срам,че някой може да ви види?
-От какво да ги е срам...?-прошепна дрезгав глас до ухото ми. Подскочих,защото се стреснах. Когато видях кой е ,извъртях очи.-Мислиш така ,защото не си се целувала по този начин ли?-отново прошепна и тих кикот излезе между устните му.
-Майната ти.-казах, отидох до стената и се подпрях на нея.

Стоеше срещу мен с ухилено изражение. Исках това нещо да свърши по-бързо за да не му гледам ухилената физьономия. Вратата се отвори. Влезе Канделария,погледна ме за секунда и седна на дивана. Погледнах телефона си и ни оставаше само 5минути ,а Брайън и Агус не бяха дошли още.