Mi vida

Part 15 " I hate you"

-Я пак! Та аз трудно се сдобих с едно,а той ей така го е хвърлил?!-започва да крачи изстаята ядосана Валентина.- Той не може да ти се бърка!
-Казах му го,но имах чувството,че говоря на стена. Валентина, искам още едно пакетче.
-Не обещавам нищо,защото не знам как ще го измъкна от Майкъл.-подканвам я да седне на леглото-Как ще убедиш Руджеро да се включим и ние?
-Не знам!Трябва да го направя довечера.
-Как е Алекс? Ще проходи ли?
-Не знам! Цялото му тяло е превързано,дори не може да се изправи. Лекарите казват,че се въстановява,но тялото му,лицето му няма да е същото.
-Говорите ли си?-кимвам-И какво?
-Обичайните неща.

ГТНР
Влизам в болницата. Качвам се на третия,завивам на дясно и отварям първата врата. Влизам вътре и виждам,че Алекс гледа някакво предаване по телевизора.
-Хей!-казвам и отивам при него
-Какво правиш тук?-пита ме грубо.Защо?
-Не може ли да дойда ,зада те посетя?-сядам на стола до леглото му
-Не!
-Какво има,Алекс? Защо се държиш така?
-Заради теб съм в това състояние.-започнах да се смея. Заради мен? Та аз го предупредих,а той ме заплаши. Спасих му задника,а накрая получавам това. -К'во се смееш?
-Спомняш ли си деня ,в който ме проследи? Аз тогава мисля,че те предупредих,нали е така? После-почесвам се по брадичката-си спомням,че ти ме заплаши. Нали така?-ставам от стола и тръгвам към вратата-Ти трябва да си ми благодарен,че ти спасих живота.-отварям вратата и се обръщам към него.- А и гаджето ти се целува много добре.-Намигвам му и затварям вратата. Тръгвам по стълбите и забелязвам Карол,която се качва. Погледите ни се засичат.
-Какво правиш тук?-пита ме тя
-Дойдох на посещение,но не бях добре посрещнат.-намигвам ѝ и тръгвам надолу ,като я оставям объркана. Излизам от болницата,изваждам телефона си и набирам Майкъл. Той веднага вдига
-Здравей,братле!
-Здравей,здравей! Къде си?
-У нас,що?
-Ела в парка! След 10 минути те искам там!
-20?
-Ронда,10 минути!-затварям,качвам се на матора и потеглям
                         
ГТНК
Влизам в стаята на Алекс. Изглежда..ядосан? Значи за това гореше Руджеро. Поглежда към мен.
-Чука ли се с него?-Какво? Подяволите,какво е станало?
-За какво говориш?
-С Руджеро.
-Алекс,нищо не разбирам.
-,,А и гаджето ти се целува много добре"...ето това ми каза.-мразя го! Мразя го от дъното на душата си!-Изчука те,нали?-засмива се сухо-Каквато майката такава е и дъщерята.
-Млъкни!-изкрещявам-Целуна ме. Това е...само това!
-Как да ти повярвам?-започнах да се смея,не знам защо. Сигурно вече нервите ми не издържат.
-Мислех,че ми имаш доверие.-излизам и тръшвам вратата.
  
ГТНР
-За какво ме повика?
-И аз се радвам да те видя!
-Браян?Хорхе?
-Не! Това е свързано с Карол.
-Нещо ли ѝ стана?
-Започна да пуши и  да се друса.
-Това е нещо нормално за днешно време.
-Да така е,но аз не искам да го прави! Не искам да тръгне по нашия път.
-Повика ме зада ми кажеш само това? Можеше да го направиш и по телефона.-удрям си челото
-Не те повиках заради това. Исках да те попитам по принцип колко пакетчета взима Вале от теб.
-Едно на седмица,но вчера взе две.
-Значи тя ѝ го дала.-Майкъл ме гледаше,като балък.-Валентина е дала наркотика на Карол,който днес изхвърлих през прозореца.
-Ти си луд!
-Сега ли го разбираш?-започваме да се смеем.

ГТНК
-Мразя те! Защо го направи?-приближава се опасно близо,избутвам го.
-Защото го заслужи. Отидох при него зада го видя,а той каза ,че заради мен е в това състояние. Вместо да ми благодари,че му спасих задника,той ми каза тези неща.
-Знаеш ли какво ми каза? Попита ме дали съм се чукала с теб. После каза,че съм като майка ми. Знаеш ли това колко ме нарани? Знаеш ли?-изкрещявам последното
-Той не те заслужава!-казва и тръгва да излиза.
-Руджеро,спри!-обръща се към мен и ме поглежда объркано
-Искам да се включа в групичката ви! Искам да ви помогна!
-Добре!-какво? Мислех,че ще ми чета роман
-Моля?
-Добре,но при няколко условия.-кимвам-Първо,спираш да пушиш и да се дрогирваш...
-Спирам с дрогата,но ще пуша.-кимва
-Второ,аз ще те тренирам. Трето,когато ходим на някоя мисия ще стоиш плътно до мен. Окей?
-Окей! Валентина също.-кимва
-Искам те долу след 10 минути облечена спортно!-излиза. Отивам при гардероба ми. Изваждам черен клин на adidas сива тениска и черно горнище. Обличам ги,връзвам си косата на конска опашка,взимам си малката раница,слагам вътре вода,телефон,пари,кърпички,ключовете и слизам долу.-Бърза си. Валентина и Майкъл са тръгнали. Къде е Стив?
- На тренировки.
-Пиши му ,че си у Валентина,а аз че съм с Канделария.-кимвам
Еха! Мястото изглеждаше прекрасно. От една страна имаше мишени,от другата фитнес уреди.
-Това е едната от всички четири стаи.-казва той-Във втората стая има оръжия,третата стая е на Браян,в четвъртата стая има машини ,с които ни тестват зада видят дали сме готови-поглеждам го объркано-бързи,точни,концентрирани и т.н.
-Какво ще правим сега?-питам любопитно аз.
-Започваме с фитнес уредите,докато не дойде Браян.Трябва да си силна,не само физически,а и психически.-кимвам-Някога вдигала ли си гирички?-поклащам глава отрицателно- Боже,дай ми сили!-телефона започва да звъни,вдига.-Здравей!-кой ли е?-Да,там съм!...Заедно с Карол...После ще ти обесня...Добре,чакам те!-затваря
-Кой беше?
-Канделария каза,че идва.-кимвам-Дообре...хмм...с какво да започнем?
-Мен ли питаш?
-Разсъждавам на глас.
-Значи говориш сам.-започвам да се смея
-Много смешно.-казва иронично- Най-много колко килограма може да вдигнеш?
-Не знам!
-Да започнем с 5кг.-казва той докато търси гирички,които са тежки 5кг. Намира ги- вдигаш ги 20 пъти и почиваш 30секунди!-кимвам и ми ги подава. Започвам да правя това ,което ми казва...

Здравейте! Как сте? Ето я новата глава. Дано ви хареса! Очаквам искренните ви мнения.👇👇❤️

Чухте ли новата песен на Карол? Какво мислите за нея? Лично мнение на мен много ми хареса.