Mi vida

Part3 "What they hide from me"

Mi vida

     Мина една минута и той започна да прави кръгчета около мен.
-Спри да правиш кръгчета около мен ,ще падна!-той се засмя и тръгна напред.
-Който е послед е миризлив чорап.-каза и ми се изплези,а пред него имаше кошче за боклук.
-Кошче!-извиках,а той ме погледна объркано,но след секунда се озова на земята. Чух смях на групичката деца малко пред нас. Слязох от колелото и отидох при него. Помогнах му да стане.
-Брат...добре ли си?-каза през смях едно момче.
-Хах,много сшемно!-каза с ирония,а аз се засмях.
-Добре ли си?-попитах го,а той кимна.
-О,това тя ли е?-каза и ме огледа от глава до пети.
-Да! Карол това е най-добрия ми приятел Агустин или както ние си го наричаме Агус.-каза и ми го показа
-Приятно ми е!-каза и ми целуна ръката
-И на мен!-дръпнах си ръката. Руджеро го задърпа на по-далеко от нас. Няколко момичета от групата,която се смяха, дойдоха при мен.
-Здравей! Аз съм Валентина или накратко Вал. Това са Канделария или Канде, Ана и Киара или Киа. -показа ми всичките блондито,която говореше много бързо.
-Карол!-казах и се здрависах с тях. При нас дойдоха момчетата.
-Яка е!-каза едно черно къдраво косо момче и си захапа устните.Ъгх...Руджеро го фрасна.
-Карол,това са Хорхе,Майкъл и Лионел.-здрависах се с тях и отидохме да седнем на тревата.
-Разкажи ни малко за себе си.-каза момичето с рижавата коса.
-Чакай...чакай! Първо аз ще разкажа за нея.-каза Хорхе-Това е Канделария ,на 14 години е и е влюбена в Руджеро.-каза и ѝ се изсмя. Канделария му се нахвърли и започна да го бие.-Ру...братле кажи ѝ нещо...така ще спре.-каза той ,а Канделария го удари по-силно. Руджеро стана и ги разтърва и  седна на мястото си.
-Момичета,аз тръгвам.-каза тя и си взе нещата. Тръгнах след нея. Спрях я.
-Ако си тръгваш само заради тези двамата там просто ти губиш! Ако той-посочих Руджеро- не те забелязва си е негов проблем...той губи. Забрави го!Има  хиляди момчета на тоя скапан свят и един от тях е само за теб. А ти-обърнах се към Хорхе-ако на теб ти се подиграят,че харесваш едно момиче,добре ли ще ти е?-всички ме зяпаха. От малка съм такава. Защитавам хората.
-Благодаря!-каза тя и седнахме на местата си. Телефона ми звънна на екрана се изписа Алекс. Усмихнах се и се отдалечих от другите. Те започнаха да си шушукат нещо,но не ме интересува. Вдигнах
-Ало,Карол?
-Здравей, Алекс!
-Здравей! Пристигнахте вече нали?
-Да!
-Сега къде си?
-Излязохме с приятелите на Руджеро. Ти къде си? Знаеш ли как е и къде е баща ми?
-Аз съм си у нас и си лежа на леглото,а за баща ти....след,като вие потеглихте той влезе вътре,но преди това даде ключовете на къщата на Каролина.
-Утре ще провериш ли дали е още у нас?
-Добре! Как си? Как се чувстваш там?
-И по-добре съм била! Града е хубав,семейство Паскуарели са прекрасни хора. Вече си намерих нови приятели...-той ме прекъсна
-Ще ни забравиш ли?
-Алекс...как мога да ви забравя???! Вие с Каролина ще ми останете в сърцето завинаги!
-И ти на мен!
-Какво?-попитах зада се уверя дали чух правилно
-Казвам и ти на нас ще ни останеш в сърцето.
-Аха,добре!-и се засмяхме заедно.
-Хей викат ме за вечеря после или утре ще ти се обадя.
-Добре! Чао!
-Чао!-каза и му затворих. Върнах се при другите.
-С гаджето ли си говори?-попита блондито
-Не...Алекс ми е само приятел.-усетих,че се изчервявам.
-Аха!-каза тя и ми намигна
-Валентина!-казах и ѝ метнах якето на някого. Започнахме да се смеем
-Разбирам те,Карол разбирам те!-хилеше ми се Валентина.
-Ако може якето ми!-каза Руджеро и го взе от Валентина.
.................................................................
Сега сме в един клуб ,където по чудо ни пуснаха. Разбрах,че някои от групата пушат:Валентина, Агустин, Хорхе и Майкъл.
-Руджеро ти няма ли да...-Руджеро ритна Агустин.-Ау!Това боли.-Руджеро го изгледа с лош поглед-Разбрах!-какво ли искаше да каже Агустин?
-Хора аз отивам на до едно място.-каза къдравокосия и намигна на момчетата. Какво ли крият?
-От къде намери?-попита го Руджеро
-Купих го. Имам няколко ,ако искаш ела и ти.-отговори Хорхе
-Не сега.-каза и изпи напитката си на един дъх.
-Добре!-каза и тръгна напред след малко се изгуби в тълпата.
••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••
Прибрах ме се. Руджеро беше готов да падне и да заспи на земята. Отиде при Хорхе и се върна в това състояние. Трудно го качих в стаята му. Влязохме вътре и видях,че Стив спи. Оставих Руджеро и отидох при него. Целунах го по бузата и се обърнах и видях Руджеро без тениска. Закрих си очите,а той се засмя.
-Отвори си ги!-каза и аз си ги отворих. Вече беше с пижамата си. Отвори ми врата ,от която можеше да се влиза от тяхната стаята направо в моята. Влязох в моята стая.-Лека нощ!-каза той и след малко усетих устните му върху бузата ми. След секунда той влезе в неговата и затвори вратата. Бях малко объркана,но...като и да е. Преоблякох се ,сложих си телефона да се зарежда и легнах да спя.
••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••
<<<<<От името на Руджеро>>>>
Алармата ми звънна и трябваше да стана. Днес бях на училище. Станах и събудих Стив.
-Добро утро!-каза той,докато си разтъркваше очите.
-Добро да е,мъник!-казах и му разроших косата.
-И батко Алекс ми правеше така.
-Тоя Алекс гадже на сестра ти ли е?
-Не,те са само приятели, до колкото знам.-каза и изтича до тоалетната.След,като излезе и аз влязох. Извърших си сутрешните процедури. -Кака!-извика Стив зад мен.
-Какво за нея?
-Успива се!-каза и,като куршум излезе от стаята и влезе в стята на Карол.Оправих си перчема и той се върна.
-Събуди ли я?-кимна. Напръсках се с парфюм. Обърнах се и видях,че Стив гледа снимките ми.