Mi vida

Part1 "What the hell"

Mi Vida
Part1
<<<<От името на Карол>>>>
Както знаете вече казвам се Карол и съм на 15. Имам брат на име Стив,той е на 12.
Сега съм в хола с майка ми. От няколко дни я подозирам в нещо,но не съм сигурна. Затова стоя в хола при нея. Тя стана ,но си забрави телефона. Станах и взех телефона ѝ. Започнах да разглеждам с кого си е писала. Имаше доста мъже с които си е писала....Влязох в чата ѝ с един от всичките мъже. Какво по дяволите....Как може да изневери на баща ми с някой друг. Погледнах и чатовете с другите....Немога да повярвам...Майка ми се е превърнала в проститутка. Тя се върна при мен и като видя,че телефона ѝ е у мен веднага го взе.
-Какво по дяволите правиш?-попита тя
-А ти? Как може да изневеряваш на баща ми?!!!-започна да крещя. Тя ми удари силен шамар. Паднах на земята и започнах да плача. Баща ми влезе вътре.
-Какво правите? Защо...-като ме видя дойде при мен вдигна ме.-Карол, добре ли си?-попита ме той набързо и ме прегърна. Брат ми също влезе
-Како, какво ти има?-разказах им всичко,а баща ми неможа да повярва. Каза ни да отидем в моята стаята. Ние го послушахме и отидохме в стаята ми . Седнахме на леглото. Прегърнах брат ми-А сега какво?-чухме как майка ни ни казва,че си тръгва. Нищо друго не чухме. След малко баща ни влезе при нас.
-Какво стана?-попитах и станах.
-И аз незнам!-каза отчаяно той и седна до нас. Телефона му звънна и излезе. Часа беше 21:34 ,а утре бяхме на училище затова с брат ми легнахме. Той отиде в неговата ,а аз се обадих на моята НДП Каролина. Тя не вдигна. Затова ѝ оставих съобщение.
-Здравей,Каро! Как си? Утре рано сутрин искам да говорим. Пред площатката в 07:30? Лека нощ!-изпратих ѝ го и след това легнах,но неможах да заспя.
<<<<На сутринта>>>>
<<<<<От името на автора>>>>
Карол се беше успала,но брат ѝ знаеше за това, като стана отиде при нея.
-Како,ставай!-викаше той
-Стив остави ме още 5минути!
-Како,хайде!-каза той ,а тя с досада стана.-Добро утро!
-Добро да е! Колко е часа?
-07:00.
-Трябва да бързам!-каза и стана отиде до тоалетна. Извърши сутрешните си процедури. Облече си един черен анцунг и една бяла тениска. Оправи си раницата и си сложи двойни обувки за ФВС. Обу си обувките облече си горнището и слезе долу. Видя баща си. Отиде при него.
-Добро утро!-поздра ви го
-Добро утро!-отвърна с усмивка-Това е за теб и за брат ти.-даде ѝ пари за харчене.-Карол днес с брат ти се приберете веднага след училище. Днес ще се промени живота ви завинаги.
-Какво ще стане?
-Како закъсняваме!-каза брат ѝ,тя помаха на баща си за "чао".С брат ѝ излязоха. Тръгнаха напред никой не каза нищо. При тях дойде средно високо момче с руса коса и зелени очи. Беше облечен с бял анцунг. Прокара пръсти през перчема си.
-Здравей,Кар!-поздрави я
-Здравей,Алекс!-поздрави го
-Как си Стив?-и му разроши косата.
-Ей!-каза той и си оправи прическата-Добре,ти?
-И аз!-Алекс направи знак на Стив да се махне.
-Разбрах!-каза той и си тръгна.
-Не ми изглеждаш много добре да не би да ти се е случило нещо? И Стив не е добре.
-Да имаме семейни проблеми.
-Нещо с пари ли?
-Не! Нещо друго е.-
<<<<От името на Карол>>>>
Продължихме напред. Не говорехме много и след малко стигнахме площада. С Алекс се разделихме. Той отиде при приятелите си,а аз отидох при Каролина.
-Добро утро!-поздрави ме
-Добро утро!
-Искала си да говориш с мен.
-Да!-обясних ѝ всичко. Докато разказвах се разплаках. Алекс дойде при нас с приятелите си.
-Кар,добре ли си?-каза и седна до мен. Незнам защо ,но го прегърнах. Отвърна ми веднага и ми изтри сълзите.-Заради проблема ли?-кимнах-Хей,успокой се! Не тъжи!-направи една смешна физьономия и аз започнах да се смея-Видя ли мога да те накарам да се смееш.
-Да!-казах докато се смея.-Благодаря!
-Моля!
-Брат да тръгваме!-каза един от приятелите му. Той им кимна
-Недей да плачеш! Всичко ще се нареди! -кимнах и му се усмихнах. Той също ми се усмихна и тръгнаха напред.
-Какво ви става с Алекс?-започна да се хили
-Нищо приятели сме само !
-Но не изглежда така. Той те харесва.
-Сега момчета не ме интересуват!-кимнани тръгнахме към училище. След малко стигнахме и влязохме в стаята в ,която имахме час
<<<<След училище>>>>
Послушах татко и с брат ми се прибрахме веднага. Каролина също дойде. Влязохме вътре.
-Татко дойдохме!-казах и отидохме в хола. Там освен татко имаше и други хора. Мъж,жена и момче,които аз не ги познавах
-Те са?-попита Стив
-Това са семейство Паскуарели.-Какво?Едно от най-богатото семейство в цялата област е у нас? Нещо не е наред. Седнахме до баща ми.-Карол,Стив от днес нататък ще живеете при тях.
-Какво? Но защо?-попитах и сълзите ми започнаха да напират
-Докато се оправя с майка ви вие ще стоите при тях. Те са ми много добри приятели и се съгласиха вие да останете при тях.-това значи ,че ще останем при тях завинаги. Всичко се преобръща заради майка ми. Чудовище!-Но се успокойте ,защото аз ще се върна обещавам ви!
-Кога тръгваме?-попота Стив тъжно
-След 1 час.-каза жената
-Толкова скоро?-попита Каро,а те кимнаха.
-Багажа ви е събран.-каза жената. Ние кимнахме и с Каролина се прегърнахме
-Няма да плачеш,чуваш ли?-каза тя,а аз се засмях-Ще продължим да сме НДП,но ще сме от различни градове. Това не е краят на света. Ще си говорим по телефона и всичко ще си е по старо му.-засмях се.-Алекс!-каза тя и ме задърпа навън. Отидохме до тях. Тя звънна на звънеца. Той отвори вратата.
-Здравейте!-много трудно ще се сбогувам с него
Здравейте! Исках да ви кажа ,че в предишния ми профил не можех да вляза не знам защо и сега си направих нов и тука ще продължа историите си.