Mi vida

Part20 "You"

-Карол! Карол!-крещях след нея,но тя продължаваше да тича. Качих се на мотора ми и тръгнах след нея.-За бога,Карол спри!
-Остави ме!-изкрещя тя
-Знам,че си ядосана,но трябва да се успокоиш.
-Да се успокоя?-продължаваше да крещи. След това спря и вдигна ръце-Спокойна съм,спокойна. Така става ли г-н Паскуарели? Направих ли това,което желаехте? Ако съм го направила може да си тръгвате.
-Държиш се като дете.
-Да! Държа се точно като дете ,на което не са му взели играчката,която искало толкова много от магазина.
-Защо се държиш по този начин?
-А ти защо си такъв задник,Паскуарели?-всички ни гледаха,защото не спираше да крещи.
-Вече на фамилиите си ли ще говорим?-засмя се сухо-Защо се държиш така с мен? Какво ти направих аз? Искам само да ти помогна.-повиших тон
-Ако искаш да ми помогнеш ме остави намира.-натиснах газста и с бърза скорост потеглих.

                Гледна точка на Карол

      Валентина продължаваше  от 2часа наред да ми звъни,но не ѝ вдигах. Бях толкова ядосана. Не мога да повярвам,че заради Канделария не мога да участвам,а Руджеро...Той ме ядоса още повече. Исках да му сритам задника. Да му счупя всички кости,но....няма но! Вече ще съм друга. Няма да съм същата ревла,която бях! Ще се държа с всички както заслужават. Станах и тръгнах към къщата на Паскуарели.

Отключих вратата и влязох в кухнята.
-Здравей....-не можах да довърша,защото видях Канделария. Не очаквах да е тук.
-Здравей,миличка! Седни да вечеряме!-усмихнах се фалшиво и казах:
-Хапнах навън. Не съм гладна.-качих се горе,преоблякох се и седнах да разглеждам социалните мрежи. На вратата се почука. Извиках да влезе. Вероника влезе с поднос в ръцете си.

-Хей!-каза тя и остави подноса на нощното ми шкафче
-Вероника казах,че не съм гладна.-усмихнах ѝ се
-Каза,но не изглежда така.-каза тя и посочи къркорещия ми корем. Засмяхме се.
-Нещо да не е станало с трима ви?
-Трима ни?-дали говори за мен,Канделария и Руджеро.
-Ти,Канделария и Руджеро. Нещо ли е станало,че не си говорите? Дори не се погледнахте.
-Не е нещо важно. Тинейджърски глупости.-засмя се
-Добре! Изяж си всичко.-посочи таблата и аз кимнах. Излезе от стаята.

Изпуфтях и взех таблата. Започнаха да се чуват крясъци от стаята на Руджеро. Те си викаха? Но защо? Станах и си доближих ухото до вратата,която се намираше между двете стаи.