-Мислиш ли,че би постъпила по този начин?
-Не знам!-повдигна рамене и прекара ръка през косата си.
-Попитаха ме и за Алекс. За състоянието му сега. Според теб подозират ли и него?
-И мен ме попитаха за него,но нямам никаква представа какво им се върти в главата.Имаше неловка тишина. Та как няма да има,Карол? Та ти щеше му позволиш да те изчука в тази стая на това шибано леглото,а той ти се изсмя. Искам да се хвърля от някъде.
-Също исках да поговорим и за вчера.-проговори той,температурата в стаята се покачи,сърцето ми започна да бие силно. Не можех да го погледна в очите.-Да забравим за станалото,окей?
Какво? Той сериозно ли говори? Погледнах го и видях,че очакваше отговор от моя страна. Кимнах,а той ми се усмихна. Стана от леглото ми и излезе от стаята. Зарових главата си във възглавницата и изпищях. Глупачка! Глупачка! Само това си повтарях на ум. Телефона ми звънна. Надигнах се зада проверя кой е. Беше непознат номер. Вдигнах.
-Ало?
-Карол? Ти ли си?-това...това беше...татко. Не мога да повярвам!
-Тат...татко?-очите ми се изпълниха със сълзи. Не го бях чувала почти от година. От всички тези неща забравих тутално за него.-Татко...къде си?-не можех да си сдържам сълзите вече.
-Надалеч,много надалеч от вас.-няколко капчици от солените ми сълзи паднаха на леглото.-Как си? Как е Стив? Грижат ли се добре за вас?
-Добре сме! Да! Смейство Паскуарели са чудесни хора. Кога ще дойдеш?
-Не знам,скъпа,но знам,че няма да е скоро.
-Защо не ни потърси? Мина почти цяла година.
-Знам,скъпа! Виж...искам да знаете,че ви обичам много. Сега трябва да затварям.
-Но...-затвори-Но защо? За бога къде си татко?Трябва да си взема допъл душ. Да забравя за всичко и всички. За Руджеро,Алекс,татко,за всички неща,които ме нараняват. Взех си хавлията и влязох в банята. Свялих си дрехите и ги хвърлих в коша за пране. Докато си свалях дрехите си мислех за Руджеро. Как той би ми ги свалил. Сериозно,Карол? Сериозно? Как може да ми се въртят такива мисли в главата?? Този човек не ми влияе добре. Пуснах топлата вода. Трябва да мисля за нещо друго!! Училището.. Да,точно така! Тази година щяхме да завършим. Дано успея да завърша. Все пак пропуснах цели 2 години от обучението си. Трябва да ходя на частни уроци.
Гледна точка на Руджеро
Взех цигарите си и излязох на терасата. Извадих една от кутията и я сложих между устните ми,запалих я. Дръпнах един път и след това издишах дима. Телефона ми звънна. Беше Канделария,вдигнах.
ESTÁS LEYENDO
Mi vida
Novela Juvenil15 годишно момиче на име Карол Севиля. Животът ѝ се променя напълно заради майка ѝ. Следете историята зада разберете какво ще се случи с нея