Mi vida

Part7" They are together"

Mi vida

    Отидох при него.
-Какво има?-той ми направи знак да изляза. Кимнах и излязохме. Обърнах се към него.-Исках да ти благодаря за гривната.Много ми хареса!
-Няма проблем! Все пак имаш рожден ден,а и до довечера има много време ще имаш и по-хубави подаръци.-каза и ми се усмихна,прегърнах го. След малко и той ме прегърна. Отделихме се и го попитах
-А за какво каза да изляза?-направи ми знак да погледна зад мен. ОМГ...там бяха Каролина и Алекс.Затичах се към тях и ги прегърнах.-Немога да повярвам-отделихме се - вие какво правите тук?
-Честит рожден ден!-казаха хорово
-Благодаря ви много!-прегърнах ги отново.  Отделихме се. Прегърнах Каролина толкова силно,че започна да вика😂
-Ето ти го подаръка.-каза и ми подаде кутия опакова с хартия на еднорози.
-Благодаря!-казах и го взех. Отидох при Алекс.
-Купих ти колие с твоето име.-каза и ми даде черна  кутия.-Да ти го сложа ли?-кимнах. Извадих го и му го дадох. Обърнах се и вдигнах косата си след малко той ми го сложи.
-Благодаря!-и го прегърнах,той също ми отвърна на прегръдката.Отделихме се-За колко врвме сте тук?
-До неделя.-каза Каролина
-Къде ще отседнете до тогава?
-Родителите на Алекс са имали къща тук и ще сме там.-каза Каро
-Довечера елате у нас.-каза Руджеро,аз го погледнах объркано.
-А сега може ли да влезем в час с вас?-  попита Каро. Погледнах Руджеро и той кимна .
-Да!-казах и влязохме вътре.
...............................................,...................
     Сега съм вкъщи и лежа на леглото ми. Уморена съм много! Някой почука на вратата. Отидох и отворих. Пред мен стоеше Алекс.
-Алекс?Ти какво правиш тук?
-Искам да говорим.
-За?-попитах объркано
-Ако мога да вляза и ще ти кажа.-направих му място да мине и затворих вратата.Отидох при него-Каролина ми каза всичко....абсолютно всичко.
-Какво по точно?-цялата треперех
-Защо не си ми казала до сега? Защо си го криела в тайна?Защо не ми каза,че ме харесваш?-ококорих се,замръзнах....неможех да кажа и думичка...но събрах смелост
-Да...харесвам те!-казах и сведох глава.Повдигна главата ми с единия си пръст. Гледахме се в очите.
-И аз теб!-каза и след това усетих устните му върху моите отвърнах му и тогава в стаята връхлетя някой.Ние се отдръпнахме и погледнахме към вратата. Там стоеше Руджеро.
- Карол,Валентина дойде и каза,че след малко ще дойде зада те оправи за довечера.-каза и аз кимнах,той излезе. Алекс се засмя,а на мен не ми беше смешно.
-А сега сме?-попитах ,като знаех колко много съм се изчервила
-Гаджета?-и двамата кимнахме и след това се засмях ме.Целуна ме по бузата-А сега излизам ще кажа на момичетата да дойдат.-кимнах и той излезе. Хвърлих се на леглото.
ГТНР
    Сега съм в тайната ми стая в къщата.Никой не знае за тук....освен малчугана който се крие зад масата.
-Стив?-казах и отидох при него.
-Батко....-стана-Съжалявам!
-Няма проблем,но как откри стаята?
-Беше ми скучно и исках да разгледам имението и се озовах тук.-каза и ме погледна
-Обещай ми ,че няма да кажеш на никого!
-Добре,обещaвам!-каза и се усмихна.
...................................................................
   Минаха няколко часа ,а аз още лежа в тайната ми стая. Когато видях как Алекс и Карол се целуваха нещо ми стана...не знам какво...
   Станах и излязох от стаята. Отидох в моята и започнах да се приготвям.Чувах писъците на момичетата. Започнах да ги подслушвам.
-Немога да повярвам ,че сте заедно.-каза Вал.-Е разказвай как стана!-тя започна да разказва,но когато стигна до момента когато аз влязох спря.
-Тогава влезе Руджеро...
-Какво има?Защо го казваш сякаш се е случило нещо лошо?-тогава влезе майка ми.
-Руджеро?Какво правиш там?
-Изпуснах си телефона.-казах и станах от земята.-Какво има?
-След час всички ще дойдат и дойдох да видя дали си готов.
-Остана ми да си оправя косата и ще съм готов.-тя кимна и влезе при момичетата.
...................................................................
Всички бяха дошли само чакахме Карол да слезе. Алекс дойде при мен.
-Къде е Карол?-попита
-След малко ще слезе.-кимна и тогава Агус дойде при нас
-Рожденничката слиза-каза той
-Прекрасна е!-казах без да осъзнавам какво съм рекъл. Алекс се обърна към мен и ме стрелна с лош поглед. Всички ръкопляскаха.
...................................................................
Минаха няколко часа Хорхе беше много странен.
-Агус той защо се държи така?
-Не знам!-Карол и Вал дойдоха при нас
-Как сте момчета?-попита Вал.Тъкмо щях да отговоря и тока изгасна.
-Какво става?Някаква друга изненада ли имате?-попита Карол. След малко се чуха изтели от пистолети.Всички зачочнаха да викат.
-Залегнете!-Хорхе извика.Прегърнах Карол и ни  вкарах в кухнята.Тя ме прегръщаше силно.Започна да плаче и да трепери.
-Страх ме е!-прошепна
-Всичко ще е наред..-след малко всичко утихна,започнаха да се чуват полицейски сирени. Тока се върна.Станахме бавно и отидохме в хола.О боже мой!На земята лежеше Клара ,прислужницата ни цялата в кръв...

Здравейте! Това е новата част дано да не сте ме забравили! Очаквам мненията ви! Лека вечер!