Mi vida

Part22 "You don't even know if he's alive"

Влязохме в мазето и видяхме как Руджеро спи на дивана. Изглеждаше толкова безпомощен. Отидохме до него. Исках да го докосна,но не можех...Не съм стъпвала тук откакто ме изгониха. Не се е променило много.

-Какво правите тук?-грубия глас на Брайън прозвуча в стаята. Обърнахме се към него.  Носеше кутия в ръката си. Изглеждаше нервен.
-Дойдохме да го видя.-отговори бързо Валентина.
-Само 5 минути.-каза и излезе от стаята.
-Какво ли носи в кутията?-попитах,докато се обръщахме към Руджеро.
-Не знам! Може да са снимките,които заснехме или картите,които има за местата им.-кимнах. Руджеро трепна. Сигурно сънува.-Ще бъда в другата стая.-намигна ми и излезе.

Клекнах до него, за да видя лицето му от по-близо. На челото му се беше събрало тънък слой пот. Дали го боли много? Знам,че го боли,но искам да знам дали болката е поносима. Защо толкова ме привличаше? Защо? Той започна да мърда. Изправих се и побързах да отида при Валентина,но гласът му ме спря.

-Карол...чакай...-изкимтя. Обърнах се към него. Опитваше се да се изправи.
-Недей! Ще те заболи повече.-отидох при него,за да му помогна.
-Благодаря!-усмихна ми се леко-Исках да говоря с теб.-звучеше повече като въпрос по начина, по който го каза. Поклатих глава отрицателно.-Моля те!-направи ми място ,за да седна до него. Въздишка напусна устата ми,но накрая реших да го изслушам.-Исках да ти се извиня...-почесе врата си-за всичко. Преди бях объркан. Не знаех как ще реагираш,ако ти кажа. Все пак беше с Алекс и не исках да се меся във връзката ви... също така не знаех какво да правя онази нощ. Затова те облъснах така. Сега още съм объркан...от всичко,но това,което ти казах миналата седмица беше истина. Не очаквах да ме отблъснеш по този начин или да реагираш,защото-станах и тръгнах,но той ми хвана ръката. Изстена от болка заради рязкото му движение.-Моля те,изслушай ме.
-Не мислиш ли,че всичко това е много за нашите години?-повиших тон-Все пак аз съм на 16. Всички вие сте на 18. Пиете,пушите,дрогирвате се. Някои се опитват да се изчистят. Някои не се пристастени и опитват от време на време. Да се занимаваме с мафиоти изобщо не е за нашите години. Да използваме оръжия също. Това е много за мен. А за теб? Ти можеше да си изгубиш живота вчера.
-Правим го,за да спасим живота на приятеля ни.-повиши тон
-Дори не знаете дали е жив.-извиках
-Достатъчно.-каза познат мъжки глас. Беше Брайън.-Той трябва да си почива,а вие-показа ни с току-що дошлата Валентина-се махате. Ще го видите когато се прибере при родителите му.-тръгнахме към вратата.-И Карол-обърнах се към него-Хорхе е жив. Може да е ранен,но жив. Те не убиват докато не вземат, това което искат.-излязохме от склада. С Валентина се разделихме.