A Real Nightmare (ЗАВЪРШЕНА)

Глава 2

Той седна до Джимин. Аз бях замислена и объркана от неговите въпроси. Това ли е истинското лице на моя биас? Не това не може да бъде. Той се обърна към мен и ми се усмихна дяволито. Това не е на добре. Попитах дали може да отида до тоалетната и г-на ми позволи. Затичах към тоалетната възможно никой да не ме види. Уверих се, че в тоалетната нямаше никой и изпищях леко. Измих си лицето и постоих още малко в тоалетната. Не ми се влизаше, но трябваше, за да не си помосли господина че съм избягала. Върнах се в класната стая и седнах на чина си. Господина разказваше за урока, но аз не слушах.
Г.Т.Н.ШУГА
Влязох в стаята и седнах до Джимин. Извадих си от раницата учебника и химикалката. Обърнах се към страната на онова момиче. Усмихнах се дяволито, а тя избяга към тоалетната. Дали бях неустоим, че тя избяга така?*мазен фейс*. Вече я нямаше повече от колкото трябваше. Да не й стана нещо?
Докато си мислех, Джимин ми говореше, но не го слушах.
-Хей братле, слушаш ли ме?-попита Чим

-Извинявай, просто си мислех нещо-казах му аз

-или за някой?-каза Джимин с мазна усмивка

-стига де, не е така спокойно-уверих го

-добре, вярвам ти-каза той и замлъкнахме.
Тогава Уенди влезе и седна на чина си. Гледах я в часа, но онзи глупак...тоест..учител ме вдигна да реша проста задача. Реших я за 5 мин. и си седнах на мястото. Джимин ме погледна със странен поглед.
-Какво има?-попитах го

-Ти реши задачата, без да се затрудниш.-отговори той

-Е и?-казах аз

-Ти си като "уме гадняр"-отговорими Джимин.

-Знам и благодаря,брат-благодарих му След като би звънеца всички излязоха в училищния двор. Тъкмо щях и аз да изляза, но Уенди легна на чина си. Отидох при нея
-Няма ли да излезеш?-попитах я
-Какво те интересува?-отговори ми тя
-права си, чао-казах й и си тръгнах.
Г.Т.Н.УЕНДИ
Господина вдигна Йонги да реши задачата. Той стана и я реши за 5мин. Дори не се затрудни. След като седна на мястото си, аз бях шокирана. Какво да мисля вече незнам?!?! Може да е нещо като "умен гадняр". Възможно е. Може просто да не го познавам добре. Е той си знае.
След като свърши часът и г-на си тръгна, аз се излегнах на чина. Болеше ме главата от толкова мисли. Тогава чух стъпки идващи към мен. Мислех, че е Миа,но беше Шуга.
-Няма ли да излезеш?-попита ме той
-Какво те интересува?-попитах и аз
-Права си,чао-каза и си тръгна. Реших да лежа още малко. После реших да отида при сестрата. Взех си хапче, изпих го и се върнах в класната. Местата започнаха да се запълват от учениците. Забелязах нещо невиждано и нереално, поне за мен. Миа седеше до Джънгкук. УХА... Тя толкова бързо ли се сближи с него??
Г.Т.Н.МИА
Бях в учиищния двор и се срещнах с Джънгкук. Ние бяхме в един клас, опознахме се и се сприятелихме. Той ми предложи да седна до него в часа по история. Аз естествено се съгласих. Влязохме в стаята и седнах до Куки. Забелязах, че Уенди я няма. Притесних се, но след 2мин. тя дойде. Аз се успокоих и я видях че ме гледа изненадано. Аз и направих знак че ще й обясня по-късно тя кимна и седна. Чувството да седиш до звезда, е супер. В часа си писахме бележки, защото ако говорехме щяха да ни изгонят. Той ми предложи да се срещнем в парка, а аз кимнах в съгласие.
Г.Т.Н.ШУГА
Мина междучасието и звънеца би за влизане. На мен не ми се влизаше и се мотах напред-назад. Кой иска да остане в час по история, г-жата да си дрънка, а ние да я слушаме? Мотах се и в коридорите докато не ми омръзна. Влязох в друга стая, за да стане по-забавно. Така и стана. Всички ученици и учителят ми казваха:"изчезне бе, моля те махни се"-повтаряше учителят
"Не"-отговорих им *мазен фейс*
"Казах ти да си тръгваш"-каза пак. Тогава забелязах Намджун и Ким. Те ми се хилиха, а после излязох. Отидох на прозорците на стаята да правя физоуноми. Учиниците се смееха, а учителят ми направи тъп поглед. Аз продължавах да го правя и г-на ме изгони. Отидох до магазина и си купих храна и напитка. Всичко беше изядено и тогава би и звънеца. Отидох в стаята, а там беше пълно. Направих шега за следващият час. Първо:нарисувах глупаво лице на дъската,второ:залепих маркера за дъската,трето:отвъртях болта на стола. Признавам си, добър съм с шегите и да съм "лоош" *мазна усмивка*.
Г.Т.Н.УЕНДИ
Седнах на чина си и си извадих учебника по история. Скука... Правех се, че слушам, но си драсках в тетрадката.
Часът свърши и излязох на чист въздух. Седнах на една пейка, близо до Миа.
-казвай, какво става?-попитах нетърпеливо
-сприятелихме се, той ми предложи да седна до него аз се съгласих, това е-обясни тя
-ок тогава-казах го с лигав глас.
-а какво ти е на теб?-попита тя, а аз й казах историята
-КАКВО?!-почти изкрещя и стана от пейката
-не мислех, че може да е такъв
грубиан-казах й и я прегърнах
-имам идея-каза Миа с дяволски поглед
-каква е тя?-попитах я
-ти го харесваш, нали?-каза тя
-да, но защо?-зачудих се
-ами и ако той те харесва?-каза Миа, аз се изненадах
-Няма начин. Аз съм обикновенно момиче, а той-известна личност. Няма как да харесва фенка като мен!-казах й
-Сигурна ли си?-любопитна е
-Ъм...да...но...ами..ако..оф...-измрънках аз
-звънеца би, хайде да влизаме ще закъснеем-подсетих я и тръгнахме да влизаме.

Хора...944думи. Дано ви хареса. Благодаря Ви.
ОБИЧАМ ВИ!