A Real Nightmare (ЗАВЪРШЕНА)

😊

Гледна точка на Уенди
Днес беше денят. Станах, отидох в банята. Оправих се. Облякох се в черно от глава до пети. Незнам защо, просто ми харесва. Вързах си косата на опашка. Взех си раницата и слязох долу. Шуга дойде след 2 минути. И той беше с черно. Направих кафе, изпихме го.
Обухме си кецовете и излязохме.

-Я...сега да не ни объркат с това черно?- попитах аз, а той се засмя.

-Няма....аз съм по-готин- каза той, а аз го ударих леко по рамото- Какво? Така си е. Пък и съм момче.

-Сякаш не го знаех- казах и се засмяхме.

Вече бяхме в училище. Влязохме в класната стая, а всички не погледнаха. Ъх......мразя това внимание... Седнахме си на местата, извадихме си нещата и зачакахме учителят. Тогава Миа и Куки дойдоха. Много са сладки...
-Защо идвамата сте в черно?- попита Куки, Шуга повдигна вежда- за теб знам, ами ти, Уен?

-Ами незнам.....просто ми харесва- казах, а Миа се изкикоти....Мхм...

-Добре- каза Миа смееки се... Тази си е ударила главата. Шуга ме погледна и ми се усмихна. Това пък, закакво беше?

Днес трябва да пропусна час, трябва ми време да подготвя. Последния час беше рисуване, мога да го пропусна. Мразя го този час.

Вече идваше и последния час. Взех си нещата, и отидох в учителската стая. Трябваше да кажа, че ще си тръгвам, иначе ще имам отсъствие
Намерих учителя, и го повиках извън стаята. Той излезе.
-Господине, може ли да си тръгна, не ми е добре- казах му аз, той ми кимна. Благодарих му, и излетях от училището. Първо отидох до магазина за храна. Вкъщи имам украса... Взех храна, пиене и вече бях тръгнала към дома...
*Вкъщи*
Бях вкъщи. Отидох да се преоблече. Облякох си дънки и червена тениска. Косата я изправих и я оставих пусната. Вече оправях къщата. Сложих балони, и гирлянди в хола. Сложих храна и пиене на масата в хола. Избрах филм да гледаме, изпуках пуканки.
Пуснах си музика, защото ми беше скучно. Писах в общия чат на всички" Хора елате удома, всички, много е важно!" Написах го и до оставих телефона в зарядното, беше почти загинал. След 20 минути почука някой на вратата. Отидох и отворих. Всички седяха на вратата с притеснени лица. Поканих ги да влязат, и да се настанят в хола.
-Е, какво е станало?- попита Джой

-Имам много важна новина!- казах, а лицата им ставаха все по притеснени. Усмихнах се, и изкрещях- ИМАМ ШОФЬОРСКАТА КНИЖКА- те седяха вцепенени.. След минути, започнаха всички да ме прегръщат и поздравяват.