A Real Nightmare (ЗАВЪРШЕНА)

16

Гледна точка на Миа
Както си спях в събота сутрин( към 10 часа) и чух как звъни телефона седящ до възглавницата ми. Не исках да вдигна. То продължи да звъни, и накрая се отказах, и вдигнах. Беше Уенди. Исках да я убия.
-Ало?- казах сънено
-Къде си?
-При комшийката
-Сериозно, къде си
-Знаеш ли, че ще те убия
-Добре, ъм....чао
Преди да кажа нещо, затвори. Явно понякога мога да бъда страшна, и готина едновременно(прави даб).
Легнах си пак в леглото, и заспах
Гледна точка на Уенди
Точно когато ставах( в 8), облякох се и слязох долу. Мама беше в кухнята. Татко ме повика в кабинета си. Изпълних желанието му и влязох( той има и вкъщи кабинет). Седнах на един стол, а татко срещу мен. Започна да говори
-Уенди, имаме повишение, и ще имаме работа в Ню Йорк и ще заминаваме след 3 дни.

-КАКВОО?????

-Уенди, знам че е прибързано, но трябва да заминем

-Аз никъде няма да ходя.

-Уенди, знам че го приемаш трудно. Да изоставиш приятелите се, не е лесна работа. Спокойно. Там ще си намериш също.

-Първо: приятелите ми са незаменими, и няма да се сприятеля с никого, и второ: Няма да ходя никъде. Тук ще остана.

-Не ми говори така

-Ще говоря. Не искам да ходя никъде.

-Ще заминеш

-Няма как да стане

- Ще стане, на сила

-НЯМА ДА ХОДЯ НИКЪДЕ-това го изкрещях. Станах от стола, тръгнах в моята стая. Събрах си малко дрехи и обувки в една голяма раница. Слизах тичайки по стълбите. Бях точно пред вратата, и тогава брат ми се обади:
-Уен, къде отиваш?

-Тръгвам си

-Защо?

-Така

- и ще ме изоставиш тук?

-Кай, много е трудно. Остани засега. Ще ти пиша ако съм си намерила място за живеене.

-Сигурна ли си?

-Да

-Добре....ами.....чао- каза и ме прегърна.

-Чао- казах в прегръдката. Бях тръгнала към парка.
Извадих си телефона, и реших да се обадя на Миа. Тя винаги ми помага. Звъннах й, а тя беше ядосана. Съвсем забравих, че не обича да става рано. Затворих й, без да чуя това което щеше да ми казва. Не можех да притеснявам никого. Реших да отида при леля ми. Тя живееше над центъра( малко по нагоре от центъра).
Тръгнах към спирката и потеглих за къщата на леля. В автобуса, си седях, и мислих за всичките ми приятели, как ще реагират, ако ме няма(сега). Вече бях пристигнала при леля. Тя ме приюти. Имаше скромен малък дом. Тя работи в магазин за дрехи. Седнах на дивана и разказах историята от случилото се. Тя се съгласи, да живея при нея. Закусихме заедно, качих се в стаята, която ще спя и оправихме багажа ми. Вече бях готова. Часът беше 12. Времето лети. Изключих си за малко телефона.Не знаех какво да правя, затова си легнах и заспах.

Гледна точка на Миа
След като се събудих(11:30ч.),реших да пиша на Уен, за да разбера защо ми звъни.

Писах й, звънях й, но от нея няма и следа. Звънях и на техните, ама и те не знаят. Писах на момичетата и момчетата, но не са я виждали. Къде е тази откачалка? Проверих любимите й места, но и там ги нямаше. Градът беше огромен, затова ми трябваше
помощ. Писах на всички, и те дойдоха след 20 минути. Търсихме из целия квартал, но нямаше следа от нея. Търсихме и в центъра, но я няма. Оф.... Тогава се сетих, че може да е в залата. Проверихме навсякъде, но я няма. Я чакай.....при леля й. Тръгнах с Джимин. Той беше по-притеснен от мен. Стигнахме къщата й. Леля й, ни каза какво се е случило. Затова се е обаждала. Не е искала никой да притеснява, затова дойде тук.Качихме се на заръчената стая от леля й, и я видяхме. Тя спеше. Не исках да я будя, затова й включихме телефона. Написахме й бележка, и си тръгнахме. Бяхме по-спокойни, че е в добри ръце. Не е искала да изостави приятелите си. Мхм.

Гледна точка на Джимин
Бях втрисан,когато чух че Уен в няма. Добре, че я намерихме при леля си. Оставихме й бележка и си тръгнахме.
Днес сме на репетиции
от 12ч, а аз закъснях. На бързо стигнах там, и вече беше 12:10ч. Тренирахме, и свършихме. А аз умрях. Изморен, гладен, спи ми се. Звуча като Шуга?!?! Бяхме вкъщи, и поне е не ни се разправяше да готвим, си поръчахме. Поръчката дойде, ние се нахранихме, взехме се душ, облякох ме си пижамите и слязохме в дневната.
-И, защо Уен е отишла при леля си?- попита Шуга

-Ми......баща й и казал да вървят в Ню Йорк заради работата им, а Уен е отказвала, защото не е искала да се раздели с приятелите си- казах

-Ами...ок- съгласи се Шуга, и почна да цъка на телефона. Взех си вода, отпих и се сетих за общия чат, но и се сетих че съм изморен. Добре, утре ще пиша, сега не ми се занимава. Отидох си в стаята и си легнах, на момента заспах.

Гледна точка на Шуга
След като разбрах, че Уен е добре, се успокоих. Легнах си и заспах.( То се знае😁😁)

Гледна точка на Уенди
Вечерях и си легнах. Не ми се занимаваше да се къпя, и само се преоблякох. Легнах си и забелязах бележка на шкафчето ми. Взех я, а в нея имаше"Уен, леля ти ни разказа за случилото се. Много съжаляваме, че не бяхме до теб. Ако има нещо, ни се обади или пиши- Твои приятели Миа и кифлата 😊" Усмихна се, и започнах да ръчкам в телефона. Омръзна ми....оставих го да се зарежда и си легнах. Гледах тавана. Хората казват, че тавана ще те преспи. Така и стана. Заспах😴