A Real Nightmare (ЗАВЪРШЕНА)

-15-

Бяха минали 5 дни. Уенди вече не беше наказана. Излизаше вече с приятелите си, но все още беше тъжна за случката с Шуга. Не искаше да ходи никъде, но приятелите й я рязсеяваха.

Гледна точка на Уенди
Вече не сънувах онези сънища.Беше петък. Бях на училище и имах математика. Госпожата влезе и ние започнахме да учим. Джимин ми хвиърляше бележки като"много си красива","след училище да се видим в кафенето❤️" Аз му отвърнах на бележката с "добре кифло". Той ме погледна и ми се усмихна. Свърши часа, и предложих и на другите да се срещнем в кафенето. Те се съгласиха, прибрахме си нещата в раниците и тръгнахме.
Вече бяхме в кафенето. Седнахме на една голяма маса. Поръчахме си всички кафе без Миа. Тя си поръча портокалов сок. Поръчката ни дойде, и започнахме с приказките.

-Хора, какво ще правите в уикенда-попита Джей

-Ще мързелувам и ще пиша домашни-отговори Миа

-Ще тренираме- казаха всички момчета в един глас. Ние леко се засмяхме и продължихме с напитките.

-Ми ти Уен- попита Джимин

-Ще тъгувам- май го казах на глас.

-О....стига де- каза Сулги.

-Знаеш ли колко е трудно и тъжно да не си говориш със своя идол? Знаеш ли какво е да изгубиш приятел? Харесваше ми да ме дразни, все пак си говорихме, а сега искам да ме дразни, за да си говорим. Не мога повече- казах вече с висок тон.
Оставих си парите за кафето и излетях от кафенето. Видях Шуга с натъжени очи. Не искам да го виждам тъжен. Седях срещу него, сдържайки моите сълзи. Той си тръгна. Аз се свлекох на земята и започнах да плача. Той се върна. Вдигна ме от земята и ме гушна. Толкова здраво го гушнах, че чак не разбрах откъде тази сила. Заплаках в прегръдката. Хвана ме за ръката и тръгнахме към къщи.

Гледна точка на Шуга
Тъкмо отивах към кафенето. Тогава видях Уен да вика. Влязох да видя какво става. Уен казваше на Сулги, че е трудно да не говори с мен. Аз се натъжих, защото чувствах същото. Излязох и се разплаках. Уенди излезе, видяме и се гледаме. Аз си тръгнах, защото не исках да ме вижда така. Свлече се на земята и заплака. Отидох при нея, вдигнах я и я гушнах. Тя ме прегърна толкова здраво, че останах без въздух. Уенди заплака в прегръдката. Хванах й ръката и тръгнахме към къщи. Ние само се гледахме в очите. Минахме половината път и реших да и кажа