ГТНМиа
Аз излязох от стаята й и отидох до стълбите. Чух Куки да крещи "Йонги е влюбен". Значи наистина той я харесва. Усмихнах се. Той дойде до мен и ме погледна сериозно.
-Шуга я харесва, но не е сигурен в чувствата си -каза Джънгкук
-Ясно. Това казах и на Уен, но тя не ми повярва. Какво ще правим?-Аз го попитах надеждно.
-Имам план. Ние ще ги съберем. Ще й помогнем и на двамата, най-вече на Шуга хьонг. Ще правим така, че те да се сближат. -каза Куки
-Умното ми момче. Добре, кога започваме плана си в действие?-казах нетърпеливо. Той ми се усмихна.
- От днес. -Куки се приближи до мен и ме целуна нежно, а аз му отвърнах. Сложих си ръцете на врата му, а неговите на кръста ми. Отделих се и го хванах за ръката. Слязохме долу и си събрахме нещата. Момчетата и аз излязохме от къщата и се запътихме към домовете ни.
*ГТНШ*
Лежах и гледах тавана. Наистина ли я харесвам? Наистина ли имам чувства към нея, и дори не знам? От толкова мислене ме заболя главата. Мисленето вреди на мозъка (Бхт логиката😂). Усмихнах се идиотски. Изправих се от леглото и си взех дрехи. Облякох си набързо едни лепнати тъмно-сини дънки, черна тениска и черни кецове. След като се оправих, излязох от стаята си. Щях да проверя Уен. Запътих се към нейната стая, като едвам не се прибих. Много съм разсеян. Стигнах до стаята и отворих вратата тихо и леко, че да не я събудя.....ако спи. Влязох вътре и останах с отворена уста. Уенди тъкмо щеше да се облече, а сега седи пред мен с чисто катранено черно бельо. Беше с гръб към мен. Дънките ми станаха супер тесни. Ама мега тесни. Не трябваше да обличам лепнати дънки. Ех...Юнго Юнго, оставаш си възбудено лапе. Не спрях да я гледам отзад. Аахх какъв задник майко. Абе мама къде е. Абе кви ги дрънкам само, май съм прекалил със соджуто. Прехапах си долната устна от възбуда. Тя седеше само по бельо и сутиен-черни. Айш как ме възбужда. Тя се наведе за една паднала тениска. Леле..как да издържа с тази гледка. Обърна се към мен и ме погледна. Изчерви се ама много яко. Бузките й бяха пламнали на огън приличат, а очите й шарееха из стаята и мен.Еми..
-К-Какво п-правиш т-тук? З-защо н-не п-почука?-Каза Уенди заеквайки
-Първо се успокой и второ - мислех че спиш и затова не почуках, съжалявам че нахълтах -казах й да се успокои, ама си остана с пламнати бузки.
-М-може л-ли да излезеш?- попита ме плахо
-Изчезвам, долу ще се видим. Бай- казах й обръщайки се към вратата
أنت تقرأ
A Real Nightmare (ЗАВЪРШЕНА)
أدب الهواةИмето ми е Уенди и съм на 18години. Уча в Сеул и това ми е последна година. Има кафява дълга коса и сини очи. Майка ми работи в ресторант, а баща ми е фотограф. Имам брат, който е на 16г. Каза се Кай, имам също и най-добра приятелка, която се казва...
