A Real Nightmare (ЗАВЪРШЕНА)

19

Гледна точка на Уенди
Станах за училище и се оказа, че закъснявам. Набързо се облякох, оправих раницата и тръгнах. Нямах време за закуска, и излетях. Леля беше на работа. Навън валеше, аз тичах до училище. Вече бях закъсняла с 10 минути.

Бях вече пред училище, и то вир вода. Почуках на вратата, а от вътре се чу "влез". Влязох и всички погледи се метнаха на мен.

-Млада годпожице, защо закъснях те?- попита госпожата, а Шуга ми се изсмя. Той подиграва ли ми се?
Погледнах го на кръв. Изнервих се, че продължава да се държи така.

-Госпожо, забравих да си направя алармата, много съжалявам- поклоних й се.

-Този път ще ти простя, сядай- каза тя, а аз кимнах. Седнах си на мястото, а приятелите ми ме погледнаха загрижено. Сигурно, защото замръзвам. Цялата треперех от студ, но преодолях часа.
Свърши часа, а сега имахме физическо. Отидох да си облека екипа( анцуг и суитчер), и да си обуя платненките, защото ще сме в салона, бях готова. Мисля да остана със суитчера.  Часът започна, и ние започнахме да играем. Всички други, без мен все още ми беше студено. Седнах на пейката близо до радиатора. Лепнах се за него. Шуга дойде до мен и ми каза:

- Защо не играеш?

-Защото ми е студено....

-Ела да играем?!?

-Не, замръзвам.

-Ще се сгрееш.

-Добре.
Съгласих се, а той ми подаде ръка. Хванах я, и тръгнахме към игрището( в салона). Сетих се за случката ( която аз почти не паднах, но той ме спаси). Усмихнах се несъзнателно. Започнахме да играем с другите. Момчетата ме гледаха с отворена уста, защото аз играя добре.
Изведнъж една топка литна към мен. Някой си сложи ръката на врата ми, и ме свали надолу( нали да ме спаси). Изправих се, и човека който ме спаси- беше....... Юнги.

-Пак те спасявам- похвали се, а аз му се усмихнах.

-Да.......благодаря- казах му, и се отдалечих от игрището. Седнах на пейката, и се облегнах. Сълги седна до мен.

-Момиче, Юнги те спасява за 2-ри път. Каква съдба.....- каза, и се засмя.

-Сълги, можели да те попитам нещо?- попитах

-Винаги

-Ами.....според теб.....той....и...аз....дали ще сме....сещаш се.

-Ами ..... Да.Защо мислиш,че няма?

-Ами....аз го харесвам, а той едва ли. Той ме тормози....и си мислех дали го прави че ме мрази, или ме харесва???!Просто си нямам идея