A Real Nightmare (ЗАВЪРШЕНА)

Таен готвач

Гледна точка на Шуга
Хаха...хареса ми, как й стана неловко. Опитах се да заспя, но не стана. Станах от леглото и отидох в кухнята. Налях си чаша вода и я изспих. Минах покрай хола. Тъкмо се качвай по стълбите, когато забелязах тетрадка и химикалка. Любопитството ми не издържа. Отидох в хола, а тетрадката беше отворена. На нея пишеше:"SUGA,  SUGA THE BOSS, MIN YOONGI, SUGA WEE", звездички и сърчица. Леле...
Изглежда....мило. Усмихнах се като идиот. Оставих я на масата и се качих в стаята си.
*В събота*
Тази седмица мина скучно. Учене, учене, учене. Пф.... Другата седмица ще имаме тестове. Както си обличах тениската, някой почука. Облякох я набързо и отворих. Беше Уенди.
-Хей, ъм....искаш ли да се разходим? Скучно ми е... Ако искаш, ако не искаш ще разбера- каза тя гледайки ме в очите.

-Искам, само да се облеча и тръгваме- казах й, с тя се усмихна. Благодари ми и влезе в нейната стая. Върнах се пред гардероба. Взех си тъмнозелени скъсани на коленете дънки и сива тениска. Облякох ги. Обух си черните кецове. Сложих си телефона и парите в джоба на дънките. Вече бях готов. Излязох от стаята, и се срещнах с Уен пред стаята й. Беше облекла и тя тъмнозелени дънки и бяла тениска. Косата й беше вързана на кок. Засмях се, защото бяхме с еднакъв цвят дънки. Излязохме от къщата, и тя заключи.
-Къде ще ходим?- попитах аз
-Първо отиваме в пицария, после ще се разхождаме, защото съм гладна- каза тя, а аз кимнах. То и аз бях гладен.
Вече бяхме в пицарията, близо до къщата. Взехме си пици и сок. Щяхме да закусим там. Ядохме в тишина. Мразя тази тишина. Уенди погледна на някъде. Така и не разбрах къде. Щом погледна, там някъде, лицето й се промени на тъжно. Какво става????

Гледна точка на Уенди
Погледнах през прозореца. Видях двойка, която се държат за ръце, смеят се, прегръщат се. Стана ми тъжно, защото едва ли ще бъдем така с Юнги. Изядохме си пиците в тишина. Излязохме от закусвалнята, и тръгнахме към луна парка. Разходихме се. Взехме си захарен памук. После ходихме до виенското колело. Беше забавно.
Юнги игра на една игра, и ми спечели плюшено коте. Беше мнооого сладичко. Той ми го даде.
-Но, защо ми го даваш, ти си го спечелил?- попитах го, а той ми се усмихна с онази сладка усмивка.
-Видях, как го гледаш, за теб е- каза и ми го даде. Усмихна се отново. Ох
Тръгнахме вкъщи. Щом влязохме вкъщи, изхвърчах в стаята си. Оставих си мечето на леглото и се усмихнах до уши. Скачах в стаята.
Излязох от стаята и се запътих долу. Влязох в кухнята да правя обяд. Там срещнах....Шуга. Правеше нещо. Бях зад него, и се приближавах тихо. Не исках да го стресна. Видях, че готви. Уоу... Правеше спагети. Зарадвах се за него.
-ТАЕН ГОТВАЧ- изкрещях от радост. Той се обърна шокиран. Засмях се на физиономията му.