A Real Nightmare (ЗАВЪРШЕНА)

роклята.......

ГТНУ
Качих се в стаята си. Облякох се със едни черни дънки, черна тениска с надпис отзад "No more dream". Пуснах си косата. Взех си телефона и вече бях готова. Облякох си коженото яке и си обух черни маратонки. Вече бях готова, затова излязох от стаята си. Слязох долу в хола и разбрах, че Шуга още не е готов. Седнах на дивана и се загледах в земята. Бях си заблеяна нищо ново за мен. Шуга се появи с едни черни скъсани дънки(скъсани до коленете), черна тениска и черни слънчеви очила.

- Готова ли си?-Шуга

- Да, много си готин -усмихнах се

- Благодаря, и ти също - Шуга ми се усмихна. Излязохме от къщата и заключихме. Тръгнахме към мола пеш. Говорихме си през целия път за различни теми. Беше ми приятно да си говоря с него. Стигнахме мола. Влязохме в един магазин за дрехи(мъжки и женски в едно). Той си взе тъмносини дънки, а аз си избирах рокля. Намерих и отидох в съблекалнята. Облякох я- роклята беше червена, дълга до коляното, с черно коланче на кръста. Облякох я и се снимах пред огледалото. Седеше ми добре.
Излязох и се показах на Шуга, той ме зяпаше като гърмян заек.

- Как е?- завъртях се в кръг да ме огледа. Той ме погледна в очите, приближи се до мен и ми се усмихна.

- Прекрасна си вземи я -каза Шуга усмихвайки се, а аз се усмихнах.

- Не мога да я взема, много е скъпа не е за мен. Ще отида да се преоблеча след малко ще дойда. -отделих се от него и отидох в съблекалнята. Съблякох роклята и облякох пак дрехите си. Излязох от съблекалнята нормално. Оставих роклята на една закачалка и я оставих на мястото си. Взех си едни слънчеви очила и платихме с Шуга. Излязохме от този магазин. Отидохме в игралната зала. Имаше различни игри. Разделихме се с него и почнахме да играем на различните игри. Аз спечелих 5 игри и изгубих 2 игри. Беше ни забавно- е поне на мен, за него не знам.  Излезнахме от тази зала и се срещнахме с Шуга.

- Хей искаш ли да си вземем понички ?- изведнъж се сетих. Той се приближи към мен и се усмихна.

- Искам. С шоколад- каза той и се засмях. По незнайни причини, хванах ръката му и тръгнахме към сладкарницата. Взехме си понички в една купа, защото бяха много повече. Още му държах ръката. Видяхме Чими и Сулги. Те се приближиха към нас весело.

- Хей хора -Сулги

- Хей. Какво правите тук?-Шуга

- Разхождаме се. А вие?-Чими видя ръцете ни и ми намигна. Аз му кимнах отрицателно, а той изпуфтя.