A Real Nightmare (ЗАВЪРШЕНА)

24

*петък вечерта*
Вчера и днес бях добре в училище.
Часът е 19:00ч., а аз вече се подготвях за концерта на Шуга.
Нямам търпение. Облякох едни светло сини дънки, една розова блуза с дълъг ръкав с надпис:Hello.
Вързах си косата на две кокчета, сложих си един гланц и една спирала и се напръсках с парфюма.
Обух си бели маратонки на адидас.
Сложих си телефона, парите, и снимка на Шуга в една малка чанта. Все пак ще си взема автограф. Слязох долу. Часът беше 19:30ч. Миа щеше да дойде, и да отидем с нея. Аз и Кай излязохме, и чакахме Миа. Тя дойде и ни извика. Аз и Кай седнахме отзад, а отпред беше Лиса. Щом Кай и Лиса се видяха, Лиса се усмихна, а Кай се изчерви. Каква любов.

*19:55ч.*
Вече бяхме в залата. Момичетата и момчетата отидохме отпред, и седнахме. Имаше 12 места. Седнахме на масата, а там имаше питиета. Концерта започна. Аз слушах, и даже си попях леко.

*21:00*
Концерта свърши, и беше върховен. Бяхме на масата за автографи. Другите отидоха на някъде. Само аз от познатите лица, беше там. Беше мой ред. Щом ме видя, се усмихна и повдигна вежда.
Аз умрях в този момент, все пак ми е биас. Той подписа снимката, а аз си тръгнах.

Излязох навън и се обадих на Миа. Тя ми каза да вляза вътре, на 1 етаж в стая, която пише VIP. Влязох и намерих стаята с 300 зора. Всички седяха на диваните, а гримьорите махаха лещите на Шуга. Седнах до Миа.
-Миа, защо сме тук?- попитах я
-Шуга ни каза да дойдем, а ти къде беше?- попита тя
-Взех автограф от него...-казах й, а тя ме удари по главата-Ауч, защо ме удари?
-Може по всяко време да ти даде...
-Късно е, вече взех.
Шуга вече беше готов, и решихме да си тръгваме. Излязохме от сградата, и се запътихме по къщите. Влязохме в колата и тръгнахме.

*21:50*
Вече бях вкъщи. Влязох в стаята направо, защото не бях гладна.
Преоблякох се. Сложих снимката в рамка с автографа, и я оставих на нощното шкафче. Оставих си и телефона в зарядното, но точно когато го оставих, то извибрира.
Взех го, и видях че имам съобщение от Чим.

Чим: Как си?

Уен:ъм.....добре, защо питаш?

Чим:защото като влезе в стаята, не спря да се усмихваш...😏

Уен: мой причини.....😁

Чим: Тези причини, да не са свързани с Шуга? 😏😏😏😏😁

Уен:А ти да не ревнуваш 😊

Чим:Нне.....😁

Уен:Лъжеш ме😏

Чим:Не не те😊

Уен:Ок, аз лягам, чао❤️

Чим:Оф....чао.❤️

И си легнах.

*В понеделник*
Уикенда мина добре. Сега съм на училище. Учителят ни каза, че ще има нов ученик. Аз се зарадвах.
Новия ученик влезе, а то се оказа че е момиче. Щом влезе в стаята, очите на Шуга светнаха.
Учителят:Деца, това е новата ученичка моля те представи се.

Момичето:Ъм....здравейте. Името ми е Суран на 18 от Лас Вегас.

Учителят:Тогава защо дойде в нашето училище?

Суран: Лични причини

Учителят:Добре, седни най-отзад за сега, а после се премести. Момичето само кимна и мина по край Шуга. Щом се погледнаха, се усмихнаха един на друг и Суран седна.
Гледна точка на Шуга
Щом я видях, неможех да повярвам, че тя е тук. Усмихнахме се един на друг и тя седна.

*След часовете*
Днес беше хубав ден. Сега си тръгвахме. Аз и Суран отидохме до ресторанта. Вече бяхме там. Седнахме на училище дна маса, поръчахме си шейк и започнахме да си говорим.
-Не си се променила. Косата, очите, самата ти, изобщо не си се променила-казах й с усмивка.
-А....промених се, сега съм модел-каза тя
-Браво на теб-казах й
-А ти много си се променил. Сега си звезда. Носиш само дънки, а като малки само панталони носеше- каза тя и с засмяхме- има слухове, че се държиш студено. Не показваш емоциите си, и само спиш.
-Да така е, има ли някой в живота ти?- попитах аз
-Всъщност, да има. Казва се Алекс,запознахме се във Вегас. Заедно сме вече 4 години. Ами при теб?-попита тя
-Не няма- казах аз
-ОК- казах и продължихме да си говорим. Тя е дошла тук с майка си.
След като  се наговорихме, излязохме от ресторанта. Изпратих я, и си тръгнах вкъщи. Преоблякох се, и си легнах.
Гледна точка на Уенди
Щом свършихме часовете, видях как Шуга и Суран се запътват към ресторанта. Стана ми малко гадно, защото като го гледам с нея, той само се усмихва. Веднага се прибрах вкъщи, хапнах и си легнах. Бях тъжна, защото само с нея се държи нормално, а с мен-грубо. Легнах и заспах.

*След седмица*
Тази седмица мина ужасно. Шуга само с нея говори, а когато го поздравявам, не ми обръща никакво внимание. Беше събота. Станах в 10:30ч. Облякох се, и слязох да закуся. Бях готова, и реших да отида в къщата на момчетата, за да разбера какво става. Взех си телефона и излязох.
Звъннах на Чим:
-Ало?
-Джимин, вкъщи ли сте всички?
-Да, защо?
-Идвам към вас.
-Добре, ела
-Чао
-Чао. И приключи разговора. Запътих се вкъщата им.
Бях отпред, и почуках на вратата. Джин ми отвори, и ме покани вътре. Седнах на дивана с момчетата.
-Ъм....Уен....защо дойде?-попита Джей
-Исках да поговоря с Шуга, той спи нали?- попитах
-Преди малко отидох да го събудя, но пак заспа- каза Джин
-Аз ще го събудя- казах а те кимнаха. Качих се в стаята му, а той спеше. Седнах на леглото му.
-Шуга, Шуга- повиках го, но той не мърдаше.
-Шуга- повиках го малко по силно, но няма ефект. Взех една чаша с вода и ги изсипах върху него. Избягах долу при момчетата и .......