A Real Nightmare (ЗАВЪРШЕНА)

*14*

Затворих чата и започнах да се оправям.Слязох долу, а там нямаше никой. Имаше една бележка оставена от мама. Там пишеше, че ще си дойде след два часа. Зарадвах се, че нямаше да се моля. Вече бях готова и тръгнах. Разпънах чадъра и тръгнах в посоката на къщата на БТС.

Гледна точка на Шуга
Какво направих пък аз? Оправих се и аз, защото още седях по пижама. Слязох в хола и очаквах Уенди да дойде. Другите са по стаите си. Не е честно. Чух почукване на вратата. Отидох до вратата, и отворих. Това беше тя. Честно, ме хвана страх какво ще ми направи.

Гледна точка на Уенди
Вече бях точно пред къщата им. Почуках на вратата, и тя се отвори. На вратата седеше Шуга. Още по физиономията си личеше, че го е страх. Влязох без да питам. Седнах на дивана и зачаках Шуга да дойде. Той дойде и седна. Тогава започнах да говоря.
-Виж....-започнах несигурно- да направим така
-Как?-попита той гледайки ме в очите
-Да не си говорим една седмица, ако се получи, ще се правим че не се познаваме-казах аз
-Ами ако нещо се случи на другият?
-Нищо няма да правим, ясно
-Да
-А къде са другите?
-По стаите си
-Качвам се горе
-Добре

Гледна точка на Уенди
Изобщо не исках да става така. Само какво му на говорих. Горкия той. Горката аз. Исках да си излея душата на някой от момчетата. И знаех точно на кой- ДЖИМИН. Качихме се заедно с Шуга. Той си тръгна към неговата стая, и заключи.
Почуках на вратата на Джимин. От вътре се чу :"Джин защо чукаш? Влез" Аз се засмях и влязох. Джимин си лежеше на леглото и си ровеше в телефона. Щом ме видя, се удари по челото и се усмихна. Аз също.
-Може ли да седна до теб?- не бях сигурна
-Защо питаш? Да може- каза и се усмихна по неговия начин. Седнах до него и започнах да му разказвам какво се случи долу. Май започнах да плача.  След това ме гушна. Целуна ме по челото, а аз се успокоих и останах в неговите прегръдки. Беше приятно. Точно от това имах нужда. Вече бях  добре.
Гледна точка на Джимин
Щом видях Уенди, се ударих по челото. Седна до мен и започна да говори за случилото се долу. Видях че една сълза се спуска по бузата й. Гушнах я, целунах я по челото и останахме така. Отделихме се, а тя вече беше по- добре.
-А ти как се измъкна от вас?- беше ни любопитно.
-Ами...нашите бяха излезли за 2 часа. И дойдох- каза тя
-Стига си тъгувала, усмихни се- казах й, защото беше намръщена
-Не искам- каза и сведе глава. Знаех какво да правя да я развеселя. Започнах да я гъделичкам. Тя се смееше с цяло гърло. Така и на мен, и на нея беше по- добре да се усмихва.
-Не.....спри....моля....те- каза едвам от смях
-Ще се усмихваш ли?- попитах я Ев се още гъделичкайки я
-Да ........обещавам-каза през смях и я пуснах. Тя ме гушна. Аз отвърнах и се отделихме.
-Ей сега се връщам- каза тя ставайки от леглото
-Добре, но накъде отиваш?- казах й
-В стаята на танцьора
-Аа...ок
Гледна точка на Уенди
Така ми беше по- добре. Тръгнах в стаята на танцьора. Влязох без да чукам. Той седеше на стола пишеше и слушаше музика. Доближих се до него, взех му слушалките и ги дръпнах рязко.
-Ви, ти извънземно дай ми ги- каза той и стана от стола.
-Уенди- каза той.
-Няма да ти ги дам
-Но защо?
-Така, ако си ги искаш, първо ме хвани
-Сериозна ли си?
-Да
-Добре, ще видиш ти.
-Да те видим
Предизвиках го. Просто ми беше много забавно. Взех да бягам. Той беше точно зад мен. Аз тичах и крещях"хвани ме танцьорче", а той" ще те хвана". Обиколих стаите
Всеки се смееше, е без .....знаете. Не смеех да тръгна към неговата стая. Стигнах до първи етаж. Обиколихме кухнята, дивана, масата за хранене. Слушалките бяха още в ръката ми. И тичахме, и се смеехме. Той ме гушна, аз се отпуснах, но беше голяма грешка. Той взе слушалките, и ми се усмихна самодоволно.
-Защо ме накара да те гоня?
-Незнам, в добро настроение съм.
-Аз винаги съм
-Добре, искам да науча I need you, ще ме научиш ли
-Затова ли те гоних.
-Да
-Добре
-Йееееее
Зарадвах се. Преместихме дивана назад, пуснах песента на телевизора. Реших да го гледам, да ми го обесняват и да го науча за 1 час. Започна песента. Исках да рапирам частта на Шуга, но няма да стане. Научих го за половин час,
а всички ме гледаха като гръмнати. Седнах на дивана да си почина.
-Бързо се учиш- похва ли ме Чим
-Знам
-Мислила ли си да имаш група- каза Монстъра
-Не, но сега да
-Ами създай си- каза Ви
-Да, създай- съгласи се Куки
-Мерси за съвета
-МОЛЯ-казаха шестимата красавци
-Вода- предложи готвача
-Може.
Чим седна до мен. Гушна ме.
-Защо ме гушкаш- попитах го в прегръдката
-Защото.....си ми гадже- каза , а аз се изчервих. Отделихме се от хватката. Имах само 20 минути.
-Момчета, аз ще тръгвам
-Чао сестро, и се пази- каза Джин
-И пиши- добави Джимин
-Добре и тръгнах към вкъщи.

Гледна точка на Шуга
Малко се натъжих. Заключих се в стаята и слушах как другите се забавляват. Стоях на леглото 2 часа.
Не исках никой да виждам. Легнах си на леглото и гледах тавана внезапно съм заспал.