~8~

198 15 3
                                    

Бяхме точно отпред пред къщата. Аз и Миа се спогледахме, усмихнахме, защото и двете знаем за какво мисли другата.
-Момчета, преди да тръгнем към вкъщи, може ли да отидем до магазина?- попитах ги
-Да, но за какво?- отвърна Джин. Ние пак се спогледахме и изкрещяхме:
- за..БЛИЗАЛКИ- мисля, че им спукахме тъпанчетата
- Ама вие да не сте деца?- каза Куки
- Да и какво,ако сме?- отговори Миа
-Добре отиваме- примириха се и ние заподскачахме от радост. Отидохме по колите и тръгнахме към магазина. Взехме си БЛИЗАЛКИ  и пак се върнахме в колите. Вече  приключих с близалката и се чудех какво да правя. Беше много скучно.
-Хей танцьора, пусни музика моля те!- замолих се , а той започна да се смее
-И кое е смешното?- попитах го
-Можем и да ти изпеем забрави ли?- -попита Джей Хоуп
-Да знам, ама аз искам музика- казах им
-Добре пускам- каза Джин
-Йеееес- казах радостно. Той пусна Airplane pt.2 и започнах да пея. Другите само ме гледаха. Свърши песента, а другите започнаха да ръкопляскат. Облегнах се на рамото на Кай( аз седях между Кай и Джимин, а отпред седяха Джей и Джин на шофьорското място) и изведнъж заспах.
Гледна точка на Джимин
Уенди спря да пее, облегна се на рамото на брат си и заспа. Изглеждаше спокойна и сякаш не й пука за нищо. Тя започна да говори на сън, нещо от сорта:"Не недей не убивай Шуга убиите мен, не него. Оставете го намира моля те пусни года си върви, не го закачай!"Като каза това, чак аз се разплаках. Притесних се за нея, толкова е загрижена за другите, не мисли толкова за себе си. Аз и Кай я побутнахме , тя се стресна и подскочи. Плувна в пот, добре че си носихме шише вода. Дадох й. Тя се успокои и ме гушна. Цялата трпереше. Погалих я по главата и тя заспа.
Гледна точка на Уенди
Докато спах сънувах кошмар. *Имаше мъж , който държеше нож. Шуга беше завързан за един стол. На устата му имаше лепенка. Цялата настръхнах. Мъжа с ножа се доближи до Шуга. Аз започнах да викам: Не недей, не убивай Шуга убиите мен, не него. Оставете го намира моля те пусни го да си върви, не го закачай! Той не ме чу и се доближи повече до него. Аз се затичах, ножа проряза ръката ми. Ударих мъжа и падна на земята. Освободих Шуга от въжетата. Тогава човека лежащ на земята ме хвана. Викнах на Шуга:
-Бягай, спасявай се.
-Няма да те оставя тук.
-Тръгвай.
-Не.
Той се доближи и удари мъжа държащ ме до сега и падна на земята. Прегърнах Йонги и си тръгнахме от мястото.*
Тогава се събудих и бях потна. Джимин ми подаде шише вода , изпих 1 глътка и с сгуших в него. Беше ми странно , но и ми беше ми на прегръдка. Заспах облегната на гърдите му. Събудих се на дивана вкъщи. СТРАННО. Отидох в стаята си, взех си душ. Облякох си пижамата и слязох отново долу. Родителите ми вече бяха тук. Мама сготви и ние седнахме на масата. Вечеряхме и се качих в стаята си. Легнах на леглото и заспах.
Гледна точка на Джимин
Вече бяхме пред къщата им. Не исках да будя Уенди, затова я вдигнах като булка, и я занесох на дивана. Ние си тръгнахме и вече бяхме в нашата къща.
Гледна точка на Миа
Бяхме в колата. Ви прави маймунджолуци( май така се пише). Ние се смеехме през целия път. Вече бяхме унас. Момчетата си тръгнаха, а аз влязох в къщата. Вечеря, изкъпах се, облякох си пижамата и си легнах. Та направо заспах.

A Real Nightmare (ЗАВЪРШЕНА)Donde viven las historias. Descúbrelo ahora