Гледна точка на Уенди
След като би звънеца за излизане, излязох за тоалетна. Влязох в тоалетната и затворих вратата. Чух стъпки да идват насам. Значи са на момиче. Но не е едно, а три.
Започнаха да си говорят за нещо, като:....
1Видяхте ли онова момиче с Шуга?
2-Да.. водеха се за ръка.
3- спокойно...едва ли имат нещо голямо...
1- да..ами онова момиче..ъх...а да. Уенди...живее ли са заедно...пф..тази пикла живее със звезда като него...
3- не ми се вярва, тя е негодна и не става дори и за една нощ.
2- аве я се успокойте...нищо няма между Шуга и онова извънземно Уенди...и едва ли ще има...виждали ли сте как се облича...
1- да...като от на баба ми времето..не става за нищо..
2- хайде да се махаме от тук
3-хайде....
Започнах да плача от всички тези думи от тяхна страна. Наистина ли е така???!!!?! Защо да лъжат... Ядосах се и излетях от тоалетната. Видях Шуга да минава покрай мен. Хвана ми ръката, но аз се издърпах. Влязох в класната стая и си седнах на мястото. Изтрих си сълзите набързо и часа почна. Имаше само още един час и щях да си тръгна от мъчилището.
Имах физическо другия час, а сега имам математика. Трябва да съм силна... Във физическото щяха да ме пуснат.
*След часа по математика*
Часа свърши. С никой не съм говорила, а и по-добре. Говорех с господина, и той ми позволи да си тръгна. Взех си раницата и си тръгнах.
*Вкъщи*
Вече си бях вкъщи. Крещях, плаках, виках, блъсках..наволя. Беше ми адски изнервено, затова си изливах всичко на предметите в стаята ми. Всичко беше изпочупено, разхвърляно. Пуснах си Spring Day и го усилих. Къщата трептеше от ритъма на музиката. Усилих я до край, сигурна съм че се чува и на улицата. Седях на земята и плаках на воля. Чух някой да чука на вратата ми. Как съм го чула от тази силна музика, незнам.
-Уенди, добре ли си? Отвори ми и намали музиката- беше Шуга. Точно него не искам да виждам. Не казах нищо и продължавах да плача. Исках само един човек да ми помогне. Само един, който знае и ме разбира. Точно така...Джимин.
Но може и да е навън със Сълги, а не искам да ги прекъсвам. Ама ми е нужен, ще рискувам. Взех телефона, набрах му номера и почна да звъни.
-Ало?-Чим
-А-Ало...Д-Джимин..
-Уенди, добре ли си...какво има?
-Д-Джимин...с-свободен ли си?
-Да...защо???
-М-Моля те е-ела в-вкъщи..нужен си ми...
-Добре...стой там идвам след 10 минути
-Д-добре...
VOUS LISEZ
A Real Nightmare (ЗАВЪРШЕНА)
FanfictionИмето ми е Уенди и съм на 18години. Уча в Сеул и това ми е последна година. Има кафява дълга коса и сини очи. Майка ми работи в ресторант, а баща ми е фотограф. Имам брат, който е на 16г. Каза се Кай, имам също и най-добра приятелка, която се казва...
