A Real Nightmare (ЗАВЪРШЕНА)

Наяве

ГТНУЕНДИ
Той ме целуна? Целуна? По негов избор. Ето това вече е истинска целувка. Джин влезе в стаята. Ужас. Бузките ми горяха, играех си с пръстите си нервно. След като идвамата излязоха от стаята, заключих вратата. Седнах на леглото и започнах да мисля какво се случи току-що. Държах се за главата, докато си подпирах лактите на краката си. Бях много засрамена от това, как му се отдадох. Една целувка, може да развали приятелството ни. Не искам да стане така, и то по този начин. Отидох в банята и се освежих. Шуга не спря да вика и блъска по вратата. Щях по късно да го пусна. Започнах да ровя из стаята (ами типично е за мен). Стигнах до нощното шкафче и видях, че е оставил снимката ни която му подарих, и ще е добавил едно малко сърце. Беше отделно от снимката. Усмихнах се идиотски.
Отидох до масата с козметиката му (гребен, четка,крем, гел за коса). Видях парфюма, който му подарих.
Една сълза се спусна по бузата ми. След като огледах, започнах да му ровя в гардероба. Взех една черна тениска, която ги беше носил за концерта на "Anpanman". Взех си я за мен, той си има достатъчно. След като приключих, и Шуга не спря да вика и тръшка вратата, реших да го пусна, но само него.
Отидох близо до вратата.

- Уенди, пусни ни. Уенди отвори проклетата врата, да поговорим.-викаше Шуга

- Д-добре, но само теб пускам.-казах му, защото исках да говорим на саме

- Добре, Джин изчезвай- каза Шуга на Джин. След като бях уверена, отворих вратата рязко. Погледнах Шуга-беше с леко изчервени очи.

- Ела- подканих го. Той влезе в стаята и седнахме на леглото. Не знаех какво да кажа, не знаех как да реагирам. Просто си гледах земята.

-Защо го направи?- попитах плахо.

- Не знам. Просто...се случи. Съжалявам- чух тъгата в гласа му.
Погледнах го в очите. Казваше истината. Не знаех сега какво да правя, какво да сторя. Сетих се за вчера. Трябваше да го направя.

- Уен, как съм с тези дрехи? Не помня да съм се преобличал. Всъщност не помня нищичко-каза той

- Ти направи същото вчера. Беше пиян. Напи се много здраво, и ме целуна. Качихме се в стаята, ти заключи вратата и започна да ми целуваш врата. Аз те спрях и те оставих на  леглото те преоблякох. - изчервих се много и си забих погледа в земята от срам. Той леко се засмя. Кое му е смешното?

- Първо съжалявам за това. Не знам какво ми става, но съжалявам. А това с преобличането.....хареса ли ти гледката?- попита той на смешка. Взех възглавницата и започнах да го удрям. Той не спря да се смее, докато си взе и той възглавницата и започна да ме удря. Боя с възглавници започна и не спряхме да се смеем лудо. Но нали съм каръг, и трябва да стане нещо. Преспънах се в края на леглото, а Шуга си лежеше най-нагло. Като се преспънах, паднах върху Шуга. Той ме беше прегърнал през гърба с едната ръка, а с другата ми държеше ръката. Едната ми ръка беше хваната от него, а с другата беше на гърдите му. Гледахме се в очите, и усещах горещия му дъх, разбиващ се в устните ми. Мозъка ми заби, сърцето ми препуска лудо, чувствах че ще се пръсне. Шуга се закашля и тогава се осъзнахме. Трябваше да развали момента. Станах от него с изчервени бузки.