School luv affair

"Перфектното" посрещане

  Животът се променя, както и хората в него. Моят живот се промени и, може да се каже, че и аз. Един инцидент. Тогава разбрах че всичко, което някога си имал и обичал, може да изчезне за една секунда. Имах родители- вече не. Имах приятели - вече не. Имах място, където да отида - вече не.
  Реших да започна на ново с това, което имах. Преместих се в нов град и после в ново училище. Утре ми е първия ден. Ще живея сама. От утре ще работя в един музикален магазин. Поне намерих работа бързо.
  Както и да е. Утре ще ставам рано за това ще си лягам.
       Сутринта
  Проклета аларма!!! Ще се побъркам! Защо трябва училището да започва толкова рано?! Станах от леглото и отидох в банята да се оправя. Когато бях готова си облякох униформата. Проклети къси полички!!! Закусих набързо и излязох от в къщи. Часът е 7:55. Ще закъснея. Ами....... голяма работа. Тъкмо по-яко появяване.
  Преди ми пукаше за училище и оценки, но вече не.
  Пристигнах в 8:10. Еми 10 минути не са много. Влязох в училище и отидох до стаята ми (бяха ми изпратили програмата по-рано и знаех къде да ходя). Почуках и мъжки глас ми каза да вляза. Не исках, но го направих.
-Извинете за закъснението. Малко се изгубих.- усмихнах се мило. Малко го излъгах, но...
-Няма проблем. Като за първи път ти е простено. Сега ни кажи нещо за себе си.- подкани ме господинът.
-Ами здравейте. Аз съм Кристин. Преместих се преди седмица. Ще се радвам да се разбираме.- усмихнах се.
-Добре. Можеш да седнеш на третия чин.- послушах го и седнах. В този момент вратата се отвори и влезе едно момче с черна коса. Изглеждаше сладък и готин.
-Пак ли Джънгкук? Защо все закъсняваш? Не можеш ли да си вдигнеш мързеливия задник 5 минути по-рано?!- ядоса се господинът. Явно той е лошото момче.
-Не смятам, че трябва да губя 5 минути сън заради такива безмислени неща.- отговори момчето.
-След часа при директора! Сега сядай на мястото си и мълчи.
  Момчето не каза нищо. Тръгна към моя чин и остана отстрани.
-Първо коя си ти? И второ позволих ли ти да седнеш до мен?- попита ме непокорният.
-Първо аз съм Кристин. И второ не ми трябва твоето раазрешение, за да седна тук.- отвърнах му.
-Виж какво малката, може да си нова, но това не ти дава право да ми говориш така. И да, трябва ти моето разрешение.
-Значи трябва да ти искам разрешение г-дин Мързелив задник?- попитах усмихвайки се. Станах права, защото и той беше прав. Всички ме зяпнаха.
-Ти да не би току що да ме обиди?!- попита разгневен.
-Да. И какво ще ми направиш?- продължавах да се усмихвам.
-Ще направя така че да съжаляваш, че си се родила!- каза и излезе с гръм и трясък от стаята.
Този няма никаква идея че, аз вече съжалявам, че съм се родила.
  Всички ме зяпаха, но на мен не ми пукаше. Седнах си на чина сякаш нищо не е станало и след малко часа продължи.

Здравейте хора. Това е първата ми книга. Надявам се да ви хареса. Ще се опитам да качвам често, за да не ме забравяте.😊😝. Обещавам че книгата ще става все по-интересна.