School luv affair

Що за човек?!

Г.т.- Кристин

  Събудих се и се чувствах супер уморена. Не ми се ходи на училищеееее! Но трябва...
  Станах и отидох в банята, за да извърша процедурите си. Абе никакви процедури няма, аз само си измих зъбите и отидох до тоалетната... Излязох от банята и отидох да проверя дали униформата ми е изсъхнала.
  И като за начало на деня беше супер. Ами не беше изсъхнала... Сега трабва да мисля какво да облека. Ужас! Застанах пред гардероба и се замислих. След малко се сетих за едно нещо, което ще изрази настроението ми днес:

Слязох на долния етаж и си направих плодова салата. Ами карам го на диета. Както и да е. Наядох се и реших да тръгвам. Пуснах си музика и тръгнах.
  След 3 песни стигнах до училище. Джен и Су ги нямаше тази сутрин. Сигурно са вътре. Седнах на една пейка със слушалки в ушите. Не обръщах внимание на никой. Просто стоях и слушах музика. Много обичам да правя така. Мога да помисля за всичко или пък да не мисля за мищо. Просто перфектно! Ама реших, че е време да влизам.
-Не може да влезеш облечена така.-каза онзи пуяк на вратата.
-Не ми се занимава с теб. Ако обичаш си разкарай шибания задник от тук. Мислех, че от предния път разбра, че няма да се махна.- просто ми беше нервно и ми идеше да ударя някой.
  При моите думи, той ме изгледа странно и се мръдна. Супер! Влязох в стаята и видях Су и Джен до прозореца да си говорят. А също чух, че най-големите кучки и клюкарки говореха нещо и ме гледаха. Абе не ми дреме. Отидох при приятелките си.
-Ей патки! Какво става?- попитах ги весело. Когато съм с тях ми е по-добре.
-Нищо рибок. С теб какво става?,- попита ме Джен. Днес изглеждаше по-добре от вчера.
-Ами и при мен нищо. Ама от къде дойде прякора ,,рибок”?-попитах неразбирайки.
-Ами щом ние сме патки ти ще си рибок.- обясни ми Су с усмивка.
-Ами добре. Аз нямам нищо на против.-казах аз и в този момент влезе госпожата.
-Седнете!- заповяда нервно.- Кристин не сядай!- ох какво пък сега. Сигурно някакъв малоумен скандал.
-Може ли да ми кажете защо?-попитах и се опитах да се държа добре.
-Защото, скъпа, си без униформа за втори път. Би ли ми обяснила защо.- попита наперено тя.
-Не смятам за нужно да обяснявам госпожо.- отговорих хладно.
-Млада госпожице, не смейте да се държите така! Искам обяснение веднага!- започна да повишава тон.
-Не смятам да ви го дам. Сега може ли да седна?- попитах учтиво. Всички ме гледаха.
-Можеш да седнеш, но на стола в кабинета на директорката.-обясни тя изнервена. Ох сега и с директор трябва да се разправям... само това ми липсва.
  Отидох пред кабинета и почуках. Чух едно ,,Влез!” и отворих вратата.
-Какво има Кристин?- попита ме директорката.
-Ами госпожата ме прати тук, защото не пожелах да ѝ обясня защо съм без униформа.-обясних аз сякаш е нищо. Ами то всъщност е нищо. Дори не разбрах защо онази ме прати тук. Явно и тя не е в настроение.
-А каква е причината да си без униформа.- попита и директорката. Какво им е толкова любопитно?
-Ами изпрах я и не беше изсъхнала.- обясних.
-Добре. А защо се държа така с пазача?- попита сбърчвайки вежди. Как е разбрала?!
-Не знам за какво говорите.- опитах се да излъжа.
-Много добре знам какво е станало Кристин. Не се опитвай да лъжеш! Каква е причината да се държиш така?-попита ме директорката.
-Просто съм такава, когато не съм в настроение.- обясних.
-Не разбирам защо се държиш така Кристин. Това, че родителите ти не са с теб, за да ти правят забележки не значи, че може да си правиш какво то поискаш.- това пък от къде ѝ хрумна?! Ще се побъркам! Всеки прави нещо, което ми разваля настроението повече и повече.
-Не намесвайте мъртвите ми родители! Те нямат нишо общо с това!- ивиках и тя ме погледна учудено. Не исках да говоря повече и тръгнах към вратата. Отворих я и за малко да се блъсна в едно ужасно същество.