School luv affair

Разбита на парчета

-Не се хаби да ги лъжеш!- каза мъжки глас. Обърнах се и видях Шуга. Той пък какво иска? Само той ми липсва в момента!
-Ти пък от къде се появи? В момента не ни трябваш!- каза нервно Джени. Явно тези двамата никога няма да се разбират!
-Не съм дошъл да споря с теб. Дойдох да предупредя приятелката ти да не се доближава до Джънгкук, защото ако го направи ще съжалява.- абе този простак да не би току що да ме заплаши?!
-Ти за какъв се мислиш бе?! Не си ти този, който ще ми казва какво да правя! Живота си е мой! Ако искам още сега мога да отида при него и да го целуна! Не се бъркай в живота ми!- развиках му се. Не ми пукаше, че съм на улицата и всички ме слушат. Няма да ме командва някакъв, който не знае на коя планета е!
-Какво става?- попита Джънгхюн излизащ от магазина. Дано не е чул за кого става на въпрос.
-Ами този глупак се меси в чужди разговори и Кристин го постави на място.- обясни Су. Поне имам нея и Джени.
-Шуга ако обичаш махни се от тук, защото Кристин е на работа и с караниците ви тормозите клиентите.- помоли Джънгхюн съвсем спокойно. Шуга тръгна и мина покрай мен
-Добре, но помни какво ти казах, малката.- каза тихо блъскайки ме по рамото и си продължи по пътя.
-Благодаря Джънгхюн, и съжалявам за това.- извиних му се аз.
-Няма нищо. Честно казано и аз не го харесвам много. Говорете спокойно.- успокои ни той и се усмихна топло, след това влезе в магазина.
-Момичета имам работа и най-вероятно днес няма да можем да се видим. Но утре сме на училище, нали?- казах аз с усмивка.
-Добре! Ако имаш нужда от нещо, знаеш, че сме на среща!- напомни ми Джени.
Прегърнахме се и аз влязох в магазина. Остатъкът от деня мина добре. Джънгхюн не ме разпитва за скандала. Вече беше време да затваря и аз реших, че е време да го потам за заплатата.
-Ъм... Джънгхюн може ли да те питам нещо?- попитах притеснено. Не знам защо се притеснявах толкова. Все пак ми е шеф и е нормално да го питам за заплатата.
-Питай.-подкани ме той.
-Ами миналата седмица не ми плати и се чудех дали може днес да ми дадеш парите?- попитах го. При казаното той се удари по челото.
-Аз съм голям идиот! Съвсем забравих за заплатата! Изчакай една секунда.- помоли и отиде на някъде. След малко се върна и ми плати.
-Благодаря Джънгхюн.- казах и се усмихнах.
-И аз ти благодаря за днес. Нямаше да се справя без теб.- и той се усмихна.- Ако искаш можем да се приберем заедно. Вече е тъмно, а и живеем един срещу друг.
-Разбира се! Хубаво е да имаш компания.- съгласих се.
  Излязохме и тръгнахме към улицата ни.
-Сега може ли аз да те питам нещо?
-Да. Дължа ти го.- съгласих се и се усмихнах.
-Къде са твоите родители?- този въпрос ме учуди.
-От къде ти хрумна да питаш за родителите ми?- поинтересувах се.
-Ами откакто живееш тук. Никога не съм ги виждал и се чудех къде са.- обясни ми той. Беше въпрос на време някой да попита.
-Мъртви са.- казах и погледнах надолу.
-Аз съжалявам! Не трябваше да питам.- извини ми се. Не искам да ме съжаляват.
-Няма нищо. Свикнах. Вече не ми пука. Оправям се сама и това е. Не ми е нужно съжаление.- казах и продължих напред. Не искам да мисля за тях.
-Добре. Радвам се, че си продължила! А сега лека вечер!
-Лека вечер!- отговорих и влязох в къщи.
  Осъзнах, че не съм яла цял ден. Ами няма да се размине без вечеря. Реших, че ще отида до магазина. Поне е близо. Излязох и след около 5 мин бях там. Трябва да си напазарувам за цялата седмица... Започнах да оглеждам и си взех кренвирши на клечка, мляко, зърнена закуска, кимчи, няколко рамена, ориз, кимбап, джаджангмьон (погледнете в интернет ако не знаете какво е), свинско и пилешко месо, чипсове, сладолед, плодове, кола и сок. Малко повече, но ще ми стигне и за повече от седмица. Излязох и видях някой, който не знаех, че ще видя. На масата отвън бяха седнали Джин и Намджун.
-Хей Кристин!- извика Джин. Не мислех, че ще го направи, защото и Джун беше там.
-Ъм хей!- поздравих и аз. Беше ми неловко.
-Ела за малко.- помоли Джин. Реших, че няма да стане нишо лошо ако отида.
-Кажи Джин.- подканих го.
-Ами първо си вземи един стол, седни и остави тази чанта, тогава ще говорим.- за какво ли иска да говорим. Сигурно нещо за Куки. Дано е добре.
  Взех си стол и седнах.
-Е, за какво искаш да говорим?- попитах търпеливо.
-За Шуга- прекъснах го
-Ох за този изобщо не ми се говори!- отбелязах
-Мисля, че знам защо, но ще трябва да ме изслушаш.- обясни ми той.
-Добре. Слушам.- примирих се.
-Първо разбрах за скандала днес, и не знам какво го прихваща. Но има нещо по-важно. Шуга излъга Кук, че все още се мразите, че някаква кола го блъснала и за това не помни, че ти си искала да направиш нещо лошо, когато беше в болницата.
-КАКВООО?!- извиках и се изправих от нерви.
-И Кук му повярва...- това беше. Не знам как ще станат нещата. Той си мисли, че се мразим. Ами може би така и трябва... не знам... дали наистина си заслужава да се боря за него...
-Аз мисля да се прибирам- казах и си взех нещата. Казах го безразлично.
-Кристин виж, не се отчайвай така! Знаеш, че ще помогнем!- каза ми загрижено.
-Няма нужда. Прибирам се. Чао.- казах и тръгнах.
-Поне да те изпратим. Късно е.- предложи Намджун вървейки след мен.
-Добре. Но не говорете за нищо свързано с Куки.- помолих аз. Поне да ми правят компания...
-Добре, но искам да знаеш, че Куки не е харесвал никой друг и ще намеря начин да оправя бъркотията на Шуга.- каза целеустремено Джин. Почти му повярвах.
-Добре добре. Щом така казваш...- отново отговорих безразлично. Не знам дали има смисъл да се боря...
-Ох ти си по-зле и от него!- каза Джун. Че в какво аз може да съм по-зле от него?!
-И в какво по-точно?- попитах го заинтересовано и с малка заплашителна нотка.
-Ами и двамата се държите някак странно по ваш собствен начин, но ти си и по-упорита от него!- обясни ми той. Ами може би...
-Не мисля, че някой е по-зле от него в това отношение.- призна си Джин с усмивка.
-Ти подценяваш ли ме?!- попитах правейки се на ядосана.
-Ами Кук е много- и го прекъснах
-Подценяваш... ли... ме?- попитах бавно и заплашително.
-Не! Не госпожо!- и при казаното не се сдържах и се разсмях. И те също се разсмяха. Хубаво е да има с кой да си говориш! Но вече бяхме пред вкъщи.
-Ами лека нощ момчета!- казах аз и тръгнах към вратата.
-Лека нощ!- извикаха и двамата. Помахах им и влязох. Оставих нещата в кухнята и започнах да подреждам.
  Накрая реших да взема единия рамен и една кола. Взех и се качих в стаята си. Пуснах си телевизия и започна някакъв филм. Не знам какъв, но го оставих. Започнах да си ям рамена и се задавих. Взех си колата, отпих и ми мина. Сетих се за първата вечер у Кук. За пианото, за това колко малко знаеше! Как му се подигравах и после той ми помогна... искам пак! Но той не знае, че госпожата ми е казала да ходя у тях. Утре трябва да говоря с нея. Изядох си храната и станах, за да се преоблека. Взех си пижамата от гардероба и я облякох:

Погледнах през прозореца и го видях преобличаше се! Видях му супер оформените плочки! Усетих едно странно чувство в стомаха...Аз... аз... искам той да бъде мой! Искам го! И ще се боря!
  Изведнъж се обърна и ме погледна. Стояхме така и изведнъж той дръпна пердетата! Изглеждала съм супер идиотски! Както и да е сега лягам, защото трябва да ходя на училище...

Сутринта:

  Станах, отидох в банята, за да си свърша процедурите и после излязох. Облякох си униформата. Леле от няколко дни не съм я обличала. Жалко, че и сега трябва. Вързах си косата на опашка. Слязох долу и си взех една ябълка. Взех си чантата с нещата и излязох!
  След малко бях пред училище. На входа ме чакаха Су и Джен.
-Добро утро! Как сте?- попитах ги весело. Вече реших, че ще се боря за Куки и ще им кажа какво чувствам.
-Ами ние сме добре. Ти?- попита загрижено Су.
-Ами и аз. Трябва да ви кажа нещо, но ще е после.-казах им с усмивка.
-Кажи ни сегаааа!- замрънка Су.
-Нееее! После!- отговорих ѝ аз. Вече разбра, че съм най-големия инат.
-Добре добре. Хайде да влизаме, че сега ще бие звънецът.- каза Джен. По-мълчалива е от всякога. Сигурно има нещо. Ще я питам след часа.
  Отворих врата и видях нещо от което ме заболя! Наистина ме заболя...сълзите ми потекоха и дори не се опитах да ги спра. Гледах и не вярвах... излязох и отидох в тоалетната без да казвам нищо...сърцето ми бе разбито.....разбито на много парченца...

Здрасти хораааа! Казах, че главата ще е скоро и ето на! Тук е! С нова изненада! Дано ви хареса! Следват доста неща! Познайте какво стана в стаята! Абе вие вече разбрахте сигурно, ама все пак...Радвам се, че толкова хора я четат и им харесва! Наистина благодаря!😭😊😘😘💟💖💓