School luv affair

Среща

На другия ден
Г.т.- Кристин

  Едва станах от леглото. Ужас. Не мога да мръдна. Е, по-скоро не искам да мръдна. Искам да си стоя цял ден в леглото, НО... съм прекалено гладна. Станах от леглото едва едва. Влачех се като охлюв... едва гледам... започнах да слизам по стълбите и имам чувството, че ще падна... Боже бъди ми на помощ. Не искам да си разбия хубавото лице преди партито...
  И за мое щастие слязох долу. Тъкмо влизах в кухнята и си ударих крака в ръба на ШИБАНАТА ВРАТА!!
-ДАНО ДА ПАДНЕШ И ДА СЕ СЧУПИШ БУКЛУК С БУКЛУЦИТЕ ПРОКЛЕТИ! ЩЕ ТЕ ХВАНА ЗА ДРЪЖКАТА И ЩЕ ТЕ ИЗКЪРТЯ ОТ ТЕЯ ШИБАНИ ПАНТИ!! ЩЕ СЪЖАЛЯВАШ ЧЕ СА ТЕ НАПРАВИЛИ!! ПРОКЛЕТА ДА СИ КРАВА ТАКАВА!! ЗАЩО МИ СТОИШ НА ПЪТЯ! ЩЕ ПРОБИЯ ДУПКИ В ТЕБ И ЩЕ ТЕ НАКАРАМ ДА СЪЖАЛЯВАШ, ЧЕ МИ ПРИЧИНИ ТОВА!! НАЙ-ТЪПАТА ВРАТА НА ЦЕЛИЯ СВЯТ!!- крещях от болка. Ама вие знаете ли какво е да си удариш малкото пръстче на крака и коляното в най-острата част на врата от масивно дърво?! Тва боли повече отколкото да те прострелят. И защо тъпата врата ми се пречка?!
  Малко по малко взех да се успокоявам. И чак сега осъзнах, че най-вероятно съм събудила квартала... Ами случва се. В този момент Джен и Су слязоха на бегом по стълбите.
-Крис добре ли си? Какво стана? Някой да не те нападна?- започна да разпитва Су и започна на прави пози за атака и защита.
-Ами то в всъщност аз само се ударих във вратата. - обясних аз с неловка усмивка.
-АМА ТИ ДОБРЕ ЛИ СИ БЕ?! КАК МОЖЕ ДА КРЕЩИШ ТАКА САМО ЩОТО СИ СЕ УДАРИЛА?! НЕНОРМАЛНИЦА!! СЯ ЦЕЛИЯ КВАРТАЛ СИ МИСЛИ, ЧЕ НЯКОЙ ГО УБИВАТ!!- Тук тя прекъсна нейното крещене, защото някой звънна на вратата. Оле мале... сега го загазих...
  Отидох и отворих вратата. Там стоеше Джънгхюн по пижама в снега.
-Какво става? Добре ли сте? Да не ви нападат, или изнасилват или обират?- попита той притеснен и задъхан. Опитваше се да види какво става вътре.
-Джънгхюн, спокойно. Нищо не е станало.- опитах се да го успокоя аз
-Ама как да не е? Защо тогава крещеше така?- попита притеснено
-Ами виждаш ли онази врата?- попитах аз сочейки му онази ПРОКЛЕТА ШИБАНА КРАВА ЗАКАЧЕНА ЗА ПАНТИТЕ.- Ами май си счупих пръстчето заради нея.
- Ама ти- ти сериозно ли?- попита с отчаян глас.
- Да. Напълно сериозно. Какво? Нещо лошо ли има?- попитах неразбиращо.
- Да Кристин. Много лошо има. Събуди всички само защото те е заболяло. Ти не си добре...- обясни ми Джени. Ами може би беше права. Малко.
-Добре де. Както и да е. Джънгхюн спокойно може да си вървиш. Всички сме добре. Чао сега. - казах аз и затворих вратата в лицето му.
- Това беше гадно от твоя страна Крис.- каза Су.
-Ами понякога се случва. А сега след като сме будни, хайде да хапнем и после ще поговорим за партито.- предложих аз с усмивка.
-Добре.- отговориха сънливо те.