School luv affair

Краят

Г.т.- Кристин

  Видях нещо, което съсипа всичко... нещо, което ме разби на парчета... за пореден път... нещо, което няма да мога да преглътна лесно... Отново усещам самота, болка, яд и гняв. Но последното беше по-малко изпитвано...
  Влязох вътре с гръм и трясък.
-Кристин какво- започна Хоби но аз не му позволих да довърши.
-Млъкни.- отвърнах аз и отидох в стаята от която излязох. Свалих проклетата блуза и облякох своите дрехи.
  Излязох от стаята и отидох към кухнята. Хоби ме гледаше странно, но не ми пукаше. Отворих хладилника в търсене на някакъв алкохол, но останах разочарована. Отново...
-Какво търсиш Кристин?- попита ме Хоби. Леле за първи път съм толкова зле, че дори нечие говорене ме разстройваше...
- Нищо.- отговорих отчаяно. Идеше ми да се хвърля от някъде...
-Кажи де.- продължи да упорства той.
-Хоби не ми се говори. Искам да съм сама.- обясних му и той първо ме изгледа странно, а после кимна.
Отидох навън. Онова нещо вече го нямаше. Супер. Ще повърна само като се сетя за видяното...
  Отидох в гората, за да се разходя на спокойствие и да помисля. Ох кого залъгвам.... отивам да се наплача...
  Чувствам се предадена... изоставена...сама...Отново... При мисълта за всичко това, сълзите ми потекоха. Не се опитвах да ги спра. Просто нямаше смисъл... Едни и същи въпроси изплуваха в главата ми... Защо отново аз? С какво го заслужих? Защо се държеше така добре след като е мислел да зареже всичко?! ЗАЩО?!

Г.т.- Куки

  Връщах се от бунгалото на учителите, защото ходих за хапчета. Връщах се, когато от едно бунгало излезе онази кучка Сън Би... Ох как ме дразни... не разбирам защо е такава...
-Хей Куки! Как си скъпи?- попита ме тя с мазен глас. Скъпи?! От кога съм скъпи?!
-Не ме наричай нито Куки, нито скъпи.- обясних аз и се опитах да си тръгна, но тя ми се нахвърли.- Пусни ме!- заповядах аз защото тя ме стискаше много силно.
-Ох миличък... Съжалявам, но толкова много те обичам.- започна отново да ми се мазни.
-Спри. Казах ти да ме пуснеш.- повторих аз с по-заплашителен тон.
-Много лош си станал скъпи. Това ще ти оправи ли настроението?- попита тя и ме целуна.
  ЗАЩО МЕ ЦЕЛУВА?! Искам да я спра, но не мога. Не знам защо. Ооо може би, защото ме стиска толкова силно, че едва дишам! Започнах да я отблъсквам и тя се разкара от мен.
-Какво ти става бе?! Ти добре ли си?! Защо ме целуна?! Кучка! Да не си ме докоснала повече!- заповядах аз. Тя стоеше и ме гледаше. Очите и' се напълниха със сълзи.
-Глупак!- извика тя и влезе вътре в бунгалото.
  Останах няколко секунди на място, но после реших, че ще подишам малко чист въздух, колкото и студено да е. Постоях близо до горичката за около 10 минути, но ми стана студено и се прибрах.
-Хей Кук. Какво става?- попита Хоби. Само той ли е станал? Дали принцесата в моето легло още спи...
  При мисълта за нея се усмихнах... ах... За първи път само мисълта за някой ме караше да се усмихвам...
-Ами нищо. Нося хапчета. - обясних аз и му показах блистера с хапчета.
-Ех браво на теб! Помислил си за всички. Обичам те брато.- каза Хоби с неговата голяма усмивка.
-Хаха. И аз хюнг. А сега вземи хапче.- казах аз и му показах блистера.- Аз отивам до стаята.
-Добре.- съгласи се той.
  Влязох в стаята и първото нещо,  което видях беше липсата и'. Къде ли е? Видях блузата си захвърлена на пода. Сетих се за снощи... Ох..... както е да е. Трябва да разбера къде е. Излязох от стаята и отидох при Хоби. Все още беше сам.
-Хоби случайно да знаеш къде е Кристин?- попитах го аз.
-Ами излезе. Не беше в настроение.- обясни ми той.
-Оу ами добре. Тогава ще я почакам.- примирих се аз и седнах до него.
-А между вас да няма нещо?- попита ме той. Ами то и аз не знам какво има между нас... Аз мисля че изпитвам нещо към нея.
- Не. От къде ти хрумна?- попитах го с неловка усмивка.
-Ами просто питам.- отговори ми той.
  Продължихме да си говорим и след малко Те и Джин също дойдоха. Говорихме си и след малко вратата на бунгалото се отвори. От там влезе Кристин. Изглеждаше премръзнала.
-Какво става? Защо си била навън толкова време? Изобщо ли не мислиш?- извиках аз и бързо отидох до нея. Опитах се да я прегърна, но тя ме избута. Стоях вцепенен.
-Какво става Кристин? - попитах я. Тогава тя вдигна глава. Изглеждаше ужасно. Сякаш беше плакала с часове. Цялата беше пребледняла и изглеждаше студена. Ледено студена.
-Повече не се опитвай да ме докоснеш. - каза тихо тя. Гласът и' беше сух. Сякаш е викала.
-Но защо?- попитах я неразбиращо.
-Защото повече не искам да имам нищо общо с теб. Не се приближавай до мен. Не говори с мен. И най-важното - повече не се меси в живота ми. - заповяда ми тя и тръгна на някъде. Последвах я.
-Обясни ми какво става по дяволите!- извиках аз. Тя се обърна и ме погледна в очите. В тях вече нямаше онази искра. Нямаше ги онези чувства. На тяхно място имаше омраза и гняв.
-Какво става ли? Става това, че повече не искам да имам нищо общо  с боклуци и използвачи като теб. Ти си най-долното същество, което познавам! Не искам да се доближаваш до мен! Дори вече не мога да те гледам... Тъп простак...- каза тя и влезе в едната стая. Стоях и не можех да повярвам на това което чух. Тя... Тя току що... Чувствам се наранен, но и ядосан.
-Добре! Но същото важи и за теб лъжкиня! Когато не знаеш какво чувстваш по-добре не го показвай! Кучка!- извиках, за да може тя да ме чуе. Повече няма да се занимавам с нея...

Г.т.- Неутрал

  И двамата се чувстваха разбити. И двамата ги болеше от думите на другия. А и от техните думи също. В момента те направиха една голяма грешка, но все още не го осъзнаваха. Но съвсем скоро ще разберат какво наистина означава да си луд от любов. Естествено няма любов без малко ревност. А в някои случаи тя изобщо не е малко.

Анъонгхасейо! Как сте милички? Надявам се да ви харесва! Скоро ще пусна и следващата глава!  Ако имате предложения, критики и съвети ми пишете. Не се страхувайте от мен. Не ям хора. Наистина се радвам, че толкова хора четат простотиите ми! Благодаря Ви! Обичам Ви!💜💜💜💜💜💜💜💜 И също благодаря за номер 1 в boyxgirl!!!

S

aranghae!❤❤❤❤❤
Borahae!💜💜💜💜💜