School luv affair

Спомен

  Г.т.-Кристин
    На обяд
-Тази жена добре ли е?!- извика Су след като ѝ казах, че ще обучавам Джънгкук.
-Явно не. Не знам как ще се справя. Виждам го до обяд, работя в магазина на брат му, а сега ще трябва да го обучавам след работа. А дори сме и съседи. Животът мрази ли ме?- при казаното наистина започнах да се чудя.
-Не знам за това с живота, ама знам че ще трябва да тръгваме.- каза Джен
-Защоооо?- заамрънка Су, защото още не си беше изяла кремчето.
-За да имаме време да се разходим. След два часа Кристин е на работа.- подсети ни Джен.
  В тази секунда Су стана, изхвърли кремчето и извика:
-Да тръгваме!- ние я послушахме
  Тъкмо излизахме от двора на училището, когато някой отново реши да ми развали настроението.
-Хей, зубърке! Къде си мислиш, че отиваш?- нямаше нужда да се обръщам, за да разбера кой е. Дори виждам мазната му усмивка.
-Някъде далече от теб, келеш!- извиках в отговор.
-Виж какво. Не се дръж с мен така иначе-
-Иначе какво? Ще ме набиеш? Ще ме изложиш пред всички? Или ще ме изчукаш?- попитах бясна. Момичетата се учудиха от това което казах. Това наистина не е типично за мен, но заради него човек може да каже неща, които по принцип не би.
-За много велика се взе. Точно пък с теб никога  не бих го направил.- каза ми той
-Леле. Това беше най-хубавото нещо, което чух от теб! Благодаря! Оправи ми настроението!- отвърнах усмихната. Няма само той да се отваря.
-След три часа да си в нас. Имам планове по късно.- каза той заповеднически. Никой не може да ми заповядва!
-Ще дойда, когато свърша работа. Не ме интересуват твоите планове. Няма да се съобразявам с теб, ясно?- писна ми от наглото му държание. Ще го поставя на място. Хванах Джен И Су под ръка и тръгнахме.
  Отидохме до една сладкарница. Поръчахме си шоколадова торта с ягодки отгоре.
-Какво ти стана Кристин?- попита Джен
-За какво говориш? Добре съм си.
-Говоря за онова, което каза на Джънгкук преди малко.
-Ами изкара ме извън нерви и не се стърпях. Просто исках да го разкарам по-бързо.- обясних им
-Разбирам те. А сега да ядем.- каза Су и награби тортата.
  След като изядохме тортите се разходихме в парка. Имаше едно момче с китара, но не видях как изглеждаше, защото беше далеч от мен и беше с гръб. Свиреше много хубаво. Може би ще го виждам често в парка. Е беше време да тръгвам за работа.
-Момичета аз трябва да тръгвам.- казах им и те ме погледнаха тъжно.
-Кристин пожелавам ти късмет с онзи тъпак. Ще се молим за теб.- каза Су и се засмяхме. Сбогувахме се и аз отидох в магазина.
-Здравей Кристин!- поздрави ме Джънгхюн с усмивка. Той е различен от Кук. Все още не схващам как са братя.
-Здравейте.- отговорих и също се усмихнах.
-Днес ще имаме доставка.- уведоми ме Джънгхюн.
-Каква доставка?-попитах
-Ами ще докарат едно пиано и ти ще трябва да посрещнеш доставчиците, защото аз ще трябва да тръгвам сега.- обясни той.
-А къде ще ходите, ако мога да попитам?- много любопитствам, но съм си такава.
-Ще ходя до училището, за да говоря с директора как да направя брат ми по-малко тъп идиот.- при казаното се засмях и той също.
-Е приятен разговор тогава. Дано измислите нещо.
-Дано. Стискай палци.- каза и тръгна към вратата. - Ще се наложи ти да заключиш после. Дай ключа на Кук утре.- каза и излезе преди да мога да му кажа нещо.
  Мина малко време, през което нямаше много хора. Беше спокойно, а това е странно за този магазин. Някой влезе.
-Добър ден! Какво ще- и тук спрях. Видях кой беше влязъл.

Г.т.- Джънгкук

  След като онази ми се развика на двора, директорката каза, че ще се обади на брат ми. Отново.  Защото съм прекалил  и ще трябва да се вземат мерки. Реших че след като с момчетата се върнем от бара ще мина да си взема струни и ще се прибера.
  Нищо не се случи в бара. Не знам какво ми става.
   Влязох в магазина.
-Добър ден! Какво ще- и тук тя замлъкна и усмивката ѝ изчезна. Беше сладка като се усмихва. Искам да кажа като не се усмихва надменно. КУК ТЯ НЕ Е СЛАДКА! ТИ Я МРАЗИШ! В същност защо я мразя? Тя просто.... просто..... ох все тая
-Какво искаш?- попита троснато.
-Може да се държиш по-мило.
-С болкуци като теб не мога.- отсече тя
-Виж. Не ми е до скандали с разглезени лигли като теб. Дай ми едни струни за китара.- казах ѝ раздразнено . Наистина не бях в настроение.
  Тя ми хвърли струните, без да каже нищо и тръгна на някъде. Оставих парите на касата и излязох. Тръгнах към вкъщи.

  Г.т.- Кристин

  Тръгна си. Супер. След това не правих абсолютно нищо. Най-интересното беше, че пианото дойде. Нямаше хора. Ами може би, защото валеше. Реших да посвиря. Никой не знаеше, че мога. Не съм свирила от доста време, но помня доста неща.
  Седнах и засвирих. ( чуйте песента горе )Започнах да мисля за майка си. Тя ме научи да свиря. Сетих се за всички пъти, в които сядахме заедно на пианото и тя държеше ръцете ми. Винаги ми казваше ,,Браво скъпа! Ще станеш велика пианистка някой ден!”, а след това аз винаги ставах от пианото и се покланях като някоя принцеса. После се смеехме.
  Докато си мислех за тези неща усетих как сълзите започнаха да се стичат по лицето ми. Продължих да свиря.
  Не знам колко свирих, но навън започна да се смрачава. Реших да тръгвам. Заключих магазина и след по-малко от 5 мин. бях пред нас. Трябва да се преоблека, защото съм с тези дрехи цял ден и не мога да се понасям така. А и предпочитам да не съм с тези къси панталонки при перверзник като него. Прибрах се и облякох това:

Излязох от в къщи, пресякох улицата и застанах пред вратата. Не искам да влизам, но трябва. Почуках. Вратата се отвори и видях нещо, което не вярвах, че някога ще видя.

Здравейте хора! Съжалявам, че се забавих, но бях извън града. Надявам се, че главата ще ви хареса. Според вас какво е това нещо, което Кристин видя? Дали говори за Куки? Ще разберете след няколкодневните реклами!
😝
П.С.- Само аз ли рева на тая песен?⏫😭😭