School luv affair

Помоооощ!

  Започнах да го блъскам, но той беше по-силен от мен.
-Няма да те пусна! Ти ще бъдеш моя!- каза ми той и пак започна да ме целува и да прокарва ръката си по тялото ми. Настръхнах. Не го искам!!! Продължавах да го бутам и да се опитвам да се измъкна, но не помагаше.

Г.т.- Кук

Стоях на масата и видях, че Кристин отива към тоалетните (имаше знак, нали са там за първи път...) и , че някакво момче отива след нея. Притесних се, но реших, че и той отива на тоалетна. Възможно е.
  Минаха около 5 минути и тя не се върна, както и онова момче. Реших да отида и да проверя.
-Хюнг след малко се връщам.- казах на Джин и станах. Бяхме си само аз и той на масата. Всички освен Шуга и Джимин си намериха някоя и изчезнаха. Точно най-големите свалячи не си намериха никой. Днес стават много чудеса. Отидох по коридора и полудях. Той....той....този целуваше и обарваше моето момиче!
-КАКВО ПРАВИШ БЕ ПРОСТАК?!- извиках и го избутах от нея. Започнах да го налагам! Не можах да се стърпя!- ЗА КАКЪВ СЕ МИСЛИШ БЕ ПЕДАЛ?! ЩЕ СЪЖАЛЯВАШ ЗА ТОВА КОЕТО НАПРАВИ!- продължавах да го удрям.-  ДА НЕ СИ Я ДОКОСНАЛ ПОВЕЧЕ КЕЛЕШ С КЕЛЕШИТЕ?!- извиках му накрая и той се опите да стане от пода. Аз го хванах и го изблъсках напред, за да може да се разкара по-бързо. Не можех да го гледам след като видях какво правеше.
-К....Кук....какво....- започна заеквайки тя. Явно се уплаши.
-Кристин съжалявам за това. Просто аз- казах аз, но тя ме прекъсна
-И за какво по-точно съжаляваш? Че ме спаси от този проклет перверзен простак или че наби този проклет перверзен простак?- попита ме тя с усмивка. Явно не ѝ пука за него. Супер!
-Аз... ами като се замисля за нищо не съжалявам. Дори се радвам!- признах си аз, отново усмихвайки се.
-Какво правиш бе Кук?- попита ме познат глас. Ами това беше гласът на Джимин.
-Кажи ми, че Джимин не е зад мен.- казах на Кристин, защото не исках да се обръщам.
-Ами...... донякъде..- каза тя с нервна усмивка
-Как така?- попитах и се обърнах назад. Ами в същност наистина и Джимин беше там, но не беше само той. Там бяха и Джин и Шуга. Кога успяха да дойдат. Побъркана работа..
-Какво правите тука?- попитах ги, правейки се на тъп.
-Ами просто видяхме как изблъска разкървеното момче и се зачудихме какво е станало този път.- обясни Джимин набързо. После погледна към Кристин и каза - А ти какво правиш тук? Ти ли му каза нещо? Ако е така ти ще си следващата, която ще си тръгне така.- заплаши я той. Не ми харесва начина по който се държи. Може да ми е приятел, но няма да се държи така с нея.
-Виж какво Джимин. Тя нищо не е направила. Аз дойдох сам и сам започнах да бия онзи хлапак. Не е нужно да я заплашваш така без да знаеш какво е станало.- казах сериозно.
-Абе защо я защитаваш?- попита ме Шуга.
-Защото така искам.- отговорих му спокойно.
-ЕЙ ТИ! ЕЛА МИ ТУК ДРЕБЕН!-чух някой да вика. Погледнах и видях един доста мускулест да идва насам.
-Кук тръгвай си!- каза тихо Кристин. Явно и тя го беше видяла.
-Защо?- попитахме аз и момчетата едновременно
-Просто тръгвайте. Този е от компанията на Мин Джонг.- обясни ни тя.
-Мин кой?- попита Шуга. Ами то и аз не знаех кой е той.
-Този който Куки наби заради мен! Сега се махайте!- заповяда ни тя. Аз се обърнах към нея. Абе тя да не би да ме нарече Куки?! Ай как сладко го каза. Искам да ме нарича винаги така.
  Изведнъж усетих как някой ме удря силно в гръб. За малко да падна. Обърнах се и видях онзи големия.
-Това беше, за дето посегна на Мин Джонг.... А това е, за да не можеш скоро да направиш нещо.- изръмжа онзи и ме удари в стената.
  Усетих как падам. Видях, че Кристин се е надвесила над мен.
-ДЖЪНГКУК! ДЖЪНГКУК!- викаше тя.
-Кристин аз....те....харесвам..- едва успях да кажа и усетих как очите ми се затварят...