Момиче изгубило всичко. Момче, което всички познават. Лошо първо впечатление. Дали тези две души ще бъдат зааедно? Дали тук има място за любов? Или всичко ще изчезне?
~Четете и ще разберете!~
Започната - 30.06.2018г.
Завършена - 27.11.2018г.
Най-вис...
Следващите часове минаха нормално. Онзи тъпак не се появи до края на деня, за щастие. Звънецът би и в стаята останахме аз, Су и Джен, защото сме бавни. Не исках да се прибирам, защото не ми се стоеше сама в празната къща. -Хей момичета! Искате ли да се разходим в парка?- предложих -Ами добре. Тъкмо да се опознаем по-добре.- съгласи се Су. Взехме си нещата и излязохме. По пътя се смеехме. Мислех си колко е хубаво да имаш някой толкова близък. Както и да е, сигнахме и седнахме на една пейка. -Сега ми разкажете малко за вас. С подробности.- уточних -Много ли си лпбопитна?- попита ме Джен -Аз съм най-любопитното същество, което някога ще видиш. -Ами ше ти разкажем. Но няма интересни подробности. - каза Джен- Добре. Аз съм Ким Джени. Майка ми е англичанка, а баща ми кореец. Преди живеех в Англия, но миналата година се преместих тук. Единствено дете съм. Имам добри оценки. Обичам да танцувам. В Англия бях една от най-добрите. Имам няколко златни медала от състезания. Не съм скромна, но и не съм надута. Е поне така мисля. Обичам да спя. Ако ме събудиш в почивен ден преди обяд, оставаш без крайник. Веднъж Су се размина за малко.- каза и се усмихна. -Добре няма да ти звъня до 5 часа след обяд. Вече ме е страх.- засмяхме се на глупостта ми. -Сега е мой ред. Аз съм Мин Су. От както се помня живея тук. Родителите ми са разведени, но в добри отношения. Нямам братя или сестри, въпреки че искам. Обичам да пея, но никога не съм го правила пред хора. Страх ме е. Не обичам да съм център на вниманието. Също обичам да свиря на китара. Мисля че това е за мен- каза Су и се усмихна срамежливо. - И двете сте талантливи и едната е малко страшна. Су съжалявам, че родителите ти са разведени и Джени как така не ти личи че си полукорейка?!- попитах недоумяващо. -Ами баща ми е виновен. -Сега е твой ред.- подкани ме Су. -Може би после, сега трябва да тръгваме, защото съм на работа.-обявих. -Добре, но няма да се измъкнеш.- предупреди ме Джен докато ставахме. -Естествено. Длъжна съм.- примирих се. -А къде ще работиш?- попита ме Су -В един музикален магазин близо до нас. -Това е яко. Ще те посещаваме да знаеш!- предупреди ме Джен -Съгласна!- обявих След около 10 мин вече бях в нас и се преобличах. Облякох това:
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
