Момиче изгубило всичко. Момче, което всички познават. Лошо първо впечатление. Дали тези две души ще бъдат зааедно? Дали тук има място за любов? Или всичко ще изчезне?
~Четете и ще разберете!~
Започната - 30.06.2018г.
Завършена - 27.11.2018г.
Най-вис...
Поредната проклета сутрин...Пак трябва да ходя в проклетото тъпо училище... Я ЧАКАЙ! ИМАМ СИ ГАДЖЕЕЕЕЕ! Това е едно от двете неща, които ми помагат да стана от хубавото легло. Другата е, че ще прекарам време с приятелките си! Станах и веднага влязох в банята, за да се оправя. Когато излязох от веднага си изкарах дрехите, които ще обличам. А те бяха следните:
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
Когато се преоблякох посегнах към якето, което беше на стола. И в този момент погледнах и към отсрещната къща. Нима Кук ме зяпаше?! Ама чакай малко... ТОЙ ТОКУ ЩО ГОЛА ЛИ МЕ ВИДЯ?! Погледнах го злобно и той май разбра защо го направих. Веднага се обърна и излезе от стаята си. Аз слязох на долния етаж и си взех една ябълка и излязох от нас. В този момент и той излезе. Ядеше банан. Видя ме и целият почервеня. Погледна надолу. Стана ми смешно. -Я! Джънг Джънгкук! Какво си мислеше, че правиш?!- попитах аз пресичайки улицата. -А-ами а-аз такова... Само покрива ти гледах. Да видя дали има нужда от ремонт.- отговори ми той и се усмихна докато се чешеше зад врата. Ама е идиотче... -Аааа! Ясно. И какво ще кажете майсторе? Покривът ми наред ли е или ще трябва поправка?- попитах го аз приближавайки се към него. -Ами вашият покрив е невероятен! Въпреки това някой ден може да мина да го поогледам отблизо.- обясни той. Засмяхме се. -А сега сериозно. Ако още веднъж те хвана да гледаш през прозореца докато се преобличам, лично ще дойда да зазидам този прозорец.- заплаших го аз. -Ясно майсторе. А сега да тръгваме към училище.- предложи той и аз кимнах. Тръгнахме и той дрънкаше някакви глупости, но телефонът ми звънна. Беше Джънгхюн. Вдигнах. -Ало. Да. Оу ами добре. Не. Спокойно. Няма проблем. Окей чао.- казах аз и затворих. -Кой беше? Чух мъжки глас. - попита Куки. Абе аз ревност ли долавям? Та ние сме заедно от само 2 дни! -Ами момче беше. И то се казва Джънг Джънгхюн. Покани ме на обяд в един ресторант.- обясних аз усмихвайки се. Той веднага спря и ме погледна. -ТОЙ КАКВО Е НАПРАВИЛ?!- извика бесен Кук. Аа той яко ревнува. Хахах. -Успокой се зайо. Искаше да ми съобщава нешо важно.- обясних му аз и той веднага се успокои. Май знаеше какво е. -Аа... Ясно. Добре тогава. Отиди, но да не ми изневериш с брат ми!- предупреди ме той и аз се засмях. -Имай ми доверие миличко.- казах аз и го погледнах сладичко. И той се усмихна.
