School luv affair

Нови чувства

Г.т. Джин
Аз, хоби и Су бяхме в магазина и се чудехме какво да вземем. Не трябва да е много, защото имаме само 2 дни. Но не трабва и да е малко, защото сме десет човека. Хубавото е, че всичко се покрива от училището.
-Добре. Тук сме. Нека вземем много неща!- каза Хоби ентусиазирано. Су се усмихна и ме погледна. Сякаш ми искаше позволение да вземе всичко от магазина. Като малко дете, което се моли на баща си. Ами аз съм най-голям така че...
-Какво ме гледате. Вземайте всичко, което искате. И Хоби вземи и нещо за пиене.- казах им аз и намигнах на Хоби. Знаеше какво искам да кажа. Те не чакаха втора покана. Аз тръгнах след тях.
Взеха рамен, люти нудъли, взеха месо, наденички, Су взе и плодове и зеленчуци. Хоби взе това което му казах. Аз реших да взема и малко чипс. Тази вечер ще има купон. Предчувствам го. Но все някой ще трябва на остане трезвен, за да ни пречи да направим някоква хлупост. Дано не е Йонги, защото ще заспи или пък ще ни снима и после ще заспи.
Платихме и излязохме от магазина. Почакахме да се съберем всички и се качихме в автобуса. Ами магазина е далече така че...
-Джин, нали ти ще готвиш?- попита ме Су.
-Естествено, че аз ще готвя. Не искам бунгалото да изгори. А и не искам някой да пукне заради храната.- обясних и се засмяхме.
-А според вас какво стана с Джени и Йони?- попита Су притеснена. За малко бях забравил за тях.
-Не знам. От части ме е страх.- призна си Хоби. Не искам да си мисля, чи Шуга би и направил нещо.
-Не мисля, че би направил нещо. Спокойно.- казах аз и се усмихнах. Су ме погледна някак странно.
-Ама аз мисля. Много добре го познаваме и не знам защо дори я оставих там. Трябваше да я накарам да се махне от там. Ох защо съм такава идиотка?!- започна да се притеснява още повече Су. Хвана се за главата. Сега ще трябва пак да я успокояваме. Ама то и аз не си вярвам на 100%. Ама щяхме да разберем, ако е станало нещо.
-Виж сега. Спри да се обвиняваш. Нищо не станало. Щяхме да разберем. Стига. Хайде да пътуваме спокойно. Като се върнем ще видим какво е станало.
Замълчаха и продължихме в тишина. Пътувахме малко и пристигнахме. Отворих вратата на бунгалото и заварих една много странна картинка. Куки беше върху Кристин на пода, Намджун се караше на Йонги, а той се смееше. Джени спеше на дивана. Джимин стоеше и гледаше Кук и Кристин. А пък Те го нямаше.
-Какво по дяволите става тук?- извиках влизайки. Кук и Кристин станаха от пода, Намджун, Йонги и Джимин ме погледнаха, а Джени все още спеше - Някой да ми обясни.
-Ами няма какво да обясняваме. Просто тези двамата излязоха от стаята най-после. Сега се опитвах да накарам този да ми обясни какво е станало, но той само стои и се смее.- обясни Намджун. В този момент Су пристъпи напред, хвана Йонги за яката и го опря в стената.
-Какво си направил мръсник такъв?! Докосвал ли си я?! Какво е станало снощи?! Отговаряй и не ме лъжи! Тя е най-добрата ми приятелка!- изкрещя му тя, а той я гледаше ококорен. Може би този път малко се уплаши.
Май само си въобразявам. Той пак започна да се смее.
-Какво сме правили си е наша работа.- каза той отново с усмивка. Изтръпнах при чутото. Тоя в ред ли е?! Тогава Су му удари шамар. Всички ги гледахме.
-За каква се имаш?!- изкрещя в лицето на Су. Видях как тя се вбеси.
-А ти за какъв се имаш?! Проклетник! Не смей да се държиш така с мен или с някоя от приятелките ми! Използвач!- изкрещя отново и пак го удари. Тогава го пусна и отиде до дивана. Там беше Джени.
-Ставай! Джен! СТАВАЙ!!- крещеше тя. Доста се вбеси. Джени започна да се събужда.
-По-тихо...опитвам се да спя...- измънка Джени и се обърна на другата страна.
-Ооо я си вдигни мързеливи задник от тъпия диван, защото ще те хвана за косата и сама ще те заведа в стаята!- викаше Су наистина бясна. Лол...разбирам, че не харесва Шуга, но малко прекали.
-Су успокой се малко. Нищо сериозно не е станало.- започна Кристин. Опитваше се да я успокои.
-Как да не е станало?! Видя ли го как ми се смееше. Това значи, че нещо е станало!- продължи Су. Много е параноична.
-Су спри. Нищо не е станало. Успокой се малко.- каза Джен. Сега е момента да ни каже какво е станало, защото онзи се държи идиотски.
-Какво ти направи той?- попита през зъби Су. Ама това не е на добре.
-Отново казвам, че нищо не ми е направил. Казах му някои нехубави неща. Той отиде в банята. Имаше още нещо, които да му кажа, но съм заспала. И така до сутринта. И повярвайте ми, ако ме беше изнасилил докато спя, щях да усетя.- всички мълчахме. Видях как на Су и стана неудобно. Ами нормално. И аз да бях бих се засрамил.
-А-Аз съжаля- започна да се извинява Су, но Джен я прекъсна.
-Джин хайде да ни сготвиш нещо, защото сме гладни. А аз знам, че за да не умрем от храна, ще е най-добре ти да готвиш.- хареса ми. Веднага се осъзнах и тръгнах към кухнята.
-Естествено, че аз ше готвя. Искам помощник. Кой иска? Без Намджун, Джимин, Хоби, Те и Йонги.- уточниха аз. Ами то остана само Куки.
-Ами хюнг, можеше направо да кажеш, че искаш да съм аз.- каза Кук.
-Можеше, но не съм казал, че не може да е някое от момичетата.- обясних отново. Имам нещо в предвид. Но не знам коя може да готви.
-Най-хубаво готви Кристин. Това е сигурно.- каза Джен. Кристин се учуди, но след това се усмихна.
-Няма да споря. Щом така казвате.- прие тя.
-Леле...красива, мила, умна, силна и е добра готвачка. Лол.- каза Куки. Мисля, че не се усети, че го каза на глас. Кристин се спря за малко, но продължи да ходи към кухнята, сякаш нищо не е чула.
-Джин отиваме ли?- попита тя. Ама това момиче е странно. Тя го харесва, а когато той и казва такива неща, тя се прави, че не е чула.
-Да. Идвам.- отговорих и отидох при нея.