School luv affair

Последици

Г.т.- Куки

Още една чашка няма да навреди. Какво толкова...
Изпих и нея. Вече започвам да се замайвам. Някой слиза по стълбите. Обърнах се и видях онзи шибаняк. Нищо ми прещрака. Настръхнах. Изпитвам огромното желание да стана и да забия главата му в земята. Дишай, Джънгкук. Дишай. Наблюдавах го. Къде е Кристин? Защо не е с него? Като се замисля, добре че не е с него. Ако беше, до сега да съм станал да го пребия...
Някакво момиче отиде и седна до него. Започнаха да СЕ НАТИСКАТ!! Абе той колко иска да мине за една вечер. И как смее да прави това докато Кристин е горе?! До видим до къде ще стигнат и дали ще стана убиец. Та тя седна отгоре му! Какво му има на този?!
Той започна да я обарва и да си пъха ръцете под полата и'. Е край. Това беше. Повече не мога. Станах и отидох до тях. Те не ме забелязаха. Хванах китката на момичето и я разкарах от него. Тя се уплаши, а той се ядоса.
-За какъв се мислиш бе келеш?!- извика ми той. Няколко човека се обърнаха.
-Аз ли? А ти?! Ти за какво се имаш?! ИНЕВЕРЯВАШ НА ГАДЖЕТО СИ НА НЕЙНОТО ПАРТИ! И ТО С НЯКАКВА НЕПОЗНАТА! ДОРИ СЛЕД КАТО ГО ПРАВИХТЕ И ТЯ Е ГОРЕ! ТЯ Е ГОРЕ БЕ БУКЛУК!! ТЯ ТЕ ОБИЧА, А ТИ СИ ИГРАЕШ С НЕЯ!!ЩО ЗА ЗАДНИК СИ?!-крещях му. Вече никой не говореше или танцуваше. Всички ни слушаха. Ох не ми пука.
Той се беше изправил.
- Не се бъркай в моя живот! Ще правя каквото си искам с когото си искам! И не се прави, че те е грижа за Кристин. А и може би тя просто не е могла да ме задоволи достатъчно.- каза той и се засмя. Е това беше. Сега вече няма да се сдържам.
Забих един юмрук в лицето му. После в корема. И така по цялото му тяло.
-ЩЕ ТЕ УБИЯ!!! ЩЕ ВИДИШ ТИ!! НЕ СМЕЙ ДА ГОВОРИШ ТАКА ЗА НЕЯ!! БУКЛУК!! ПРОСТАК!! ЗАДНИК!! ЩЕ СИ ПЛАТИШ!!- Виках и продължавах да го удрям. Счупих му носа. Дано и още нещо! Никой няма да я обижда!
Някой дойде и ме хвана за ръцете. Издърпа ме от изрода под мен и ме накара да седна на дивана.
-Какво си мислиш, че правиш Джънгкук! Знаеш ли колко проблеми ще си навлечеш сега?! И не само на теб, а и на брат ти!!- викаше ми Джин.
-Защо ме спря!? Трябваше да ме оставиш! Този педал заслужаваше повече! Как може да говори така да нея!?- побърках се! Заслужава да стана и да му отрежа топките!
-Защо ти пука?! Нали я мразеше? Отговори ми Кук!- извика той. За първи път го чувам да вика...
-НЕ! НИКОГА НЕ СЪМ Я МРАЗЕЛ! Никога...- отговорих и погледнах надолу. Той не ми каза нищо след това.
-Някой да го закара в болница! И никой, ама абсолютно никой, да не се отваря устата!- заповяда Джин на всички. Погледнах го. Защо прави това?
-Ясно ли ви е?!- извика Шуга. Защо?
Всички кимнаха.
-Някой да го закара в болница. Веднага.- извика отново Джин. Какво му става?
Едни момчета го взеха и излязоха.
- А сега всички вън. На секундата.- заповяда Шуга. Всички се изнесоха на секундата. Останахме аз, момчетата и Су и Джен.
-Сега какво?- попита Джен.
- Не знам.- отговори Шуга.
-Какво си мислеше Кук?- попита Джимин ядосано.
- Да ти кажа ли наистина какво си мислех?! Мислех си как да отрежа топките на онзи задник!- извиках аз ядосано.
-Какво ти става Джънгкук? - попита ме отново Джимин. Ох Боже! Още ли не схваща?!
-Ами ако някой каже нещо такова за Су?? Как ще реагираш? Отговори ми де!- Извиках отново. Сепнаха се. Дано най-накрая разбраха защо реагирах така.
- От кога се чувстваш така спрямо нея Куки?- попита ме Джени загрижено. Трудно е да отговоря на въпрос, чийто отговор и аз не знам.
-Същото е както при Шуга. Мислеше си, че те мрази. Но дълбоко вътре в себе си знаеше, че е точно обратното.- отговорих спокойно. - А сега хайде да спрем да говорим за мен. Как ще и' обясним какво е станало и защо гаджето и' е в болница?
-Нямам никаква идея.- отговори Те.
- Да и' кажем, че и' е изневерил и някой го е набил. Това е.- предложи Джен.
-Джен е права. Съгласни ли сте?- попита Хоби. Всички се съгласихме.
-Тогава хайде да си тръгваме и да я оставим в ръцете на Су и Джен.- предложи Джимин.
- Аз искам да остана.- оповестих аз. Всички ме погледнаха учудено.
-Ти пак се побърка. Когато Кристин се събуди и те види у тях най-малко да те събуди с ритници. За това сега ставай от дивана и да тръгваме.- заповяда ми РМ. Станах от дивана, но залитнах.
-А и си толкова пиян, че няма накъде. Някой да го хване да не падне, че не ми се ходи и на мен до болницата.- обясни Джин и тръгнахме.