School luv affair

Пътуването

Г.т.- Кристин (1 месец по-късно)

  Мина един дълъг месец. Всеки ден Джънгкук ме унижаваше и обиждаше. Не исках да си навличам излишни проблеми и за това не му се отварях. ОМРЪЗНА МИИИИ!!! Ще се побъркам! Това същество ще ме побърка! Дори с приятелите си се кара! Не знам как го търпят! Иде ми да го ритна в топките! Някой ден.....още малко....
  Както и да е. Да оставим омразата на страна. Утре е понеделник и отиваме на хижа! С момичетата ще сме заедно разбира се. Миналата седмица ни казаха, че имало и някакви големи, които искали да дойдат с нас.. Имам силното усещане, че групата на Кук ще е в целия си състав. Харесвам всички освен Кук и Шуга. Този ми съсипа здравето. Само като го видя и искам да му забия главата в стената! Ох...дишай Кристин....дишай...
  Отново нека оставим омразата ми на страна. Вече е 24 часа, а аз не знам какво да облека утре. От един час го мисля. Ужас. Ами ще взема нещо удобно и готино и мисля, че го намерих. Взех дрехите и ги закачих на една закачалка, за да не се мачкат. А сега трябва да лягам, защото утре ще ставам рано. Преди да легна погледнах през прозореца. Не знам защо, но го правя всяка вечер. И всяка вечер виждам онова противно създание... И защо за Бога винаги е без тениска?! Всеки ден трябва да му гледам оформените плочки! Обличай се бе човек! Някой ден ше му го напиша. Видях го как си ляга. Изведнъж се сетих, че и аз бях тръгнала да си лягам. Завих се с одеялото и заспах.

На сутринта:

  Отново трябваше да ставам заради проклетата аларма! Някой ден ще я хвърля в тоалетната! Абе нещо съм много агресивна тия дни. Трябва да се успокоя. Чистият въздух в планината ще ми подейства добре.
  Минах през тоалетната за да се поизмия и, когато се върнах, облякох това:

Сложих си лек грим, разресох си косата и слязох долу, за да закуся. Когато приключих си взех якето и куфара и тръгнах към двора на училището. Там учителите ни бяха казали да отидем. Някакъв автобус щял да ни вземе от там. Поне само някои от големите са искали да дойдат. То ако бяха всички, четири автобуса няма да ни стигнат. Да, както и да е...
  Стигнах и видях моя клас. Имаше едни момичета които си говореха и всички бяха около Сън Би (,,бившата" на Кук). Ох. Не искам тази кучка да идва... само ще развали всичко. Видях и нещо което ме зарадва- Су и Джен ми махаха. Тръгнах към тях и чух как Кук вика на някой. Ами да, вече му познавам гласа. Обърнах се и той викаше на едно момче от нашия клас. Реших да отида и да видя какво става, но ме изпревариха. Джимин тъкмо отиде и чух как се скара с Кук. Те тръгнаха нанякъде. Аз отидох при момичетата.
-Кристин какво става?- попита ме Су.
-Нищо. Просто бях готова да отида да се разкрещя на Кук отново, но ме изпревариха.- казах усмихвайки се.
-Аха. Ясно. Да, все тая. Крис може ли да те питам нещо?- попита Джен.
-Естествено.- отговорих ѝ. Какво ли толкова имаше да ме пита.
-Ами може ли да ни разкажеш за родителите ти?- попита притеснено. Не очаквах това. Ох ще има да си говорим...- но ако не искаш няма-
-Добре. Но ще е, когато стигнем хижата.- обясних им.
-Добре.- съгласиха се.
Мина около час и ние все още стояхме на двора... Автобусите ли са се загубили или какво?!
-ДЕЦА! ИСКАМ ВНИМАНИЕ! - извика госпожата. Какво ли пак иска.- ИМАХМЕ ПРОБЛЕМ С ХИЖАТА- при това се чу едно шумене от учениците.
-Само не ми казвай, че ще отменят екскурзията.- измрънка рихо Су.
-ТИШИНА!- всички млъкнаха.- ЕКСКУРЗИЯ ЩЕ ИМА, НО ЩЕ СПИМ В ОТДЕЛНИ БУНГАЛА. ГОЛЕМИ СА И ЩЕ СЕ НАЛОЖИ ДА СПИТЕ ПО 10 УЧЕНИКА ЗАЕДНО. ИМА И ПО-МАЛКИ! ВЪПРОСИ ЩЕ ЗАДАВАТЕ, КОГАТО ВЛЕЗЕМ В АВТОБУСА. ЩЕ МИНЕМ ПРЕЗ ВСИЧКИ.- обясни госпожата и спря да крещи.
-Ох дано само не ни сложат в едно бунгало със Сън Би и онези кифли.-започна да се моли Джен.
-Дано Бог ни е на помощ!- присъединих се и аз.
Автобусът дойде и ние се качихме. Естествено аз стоях зад Су и Джен. Сложихме си багажа над нас и започнахме да си говорим. Усетих как тръгваме. Ще пътуваме около 2/3 часа. Ще имаме доста време да си говорим.
-Деца слушайте внимателно! Сега ще минем, за да можете да задавате въпроси. Естествено само ако има такива. И също, ако обичате не се въртете назад, защото не искаме инциденти.- каза спокоино госпожата.