School luv affair

Нови приятели и врагове

  Минаха още два часа. През междучасието всички говореха за мен, но както разбрахте на мен не ми дреме.
  Дойде време за обяд. Отидох в столовата, взех си храна и се запътих към една празна маса. Замислих се и усетих как някой ме блъска. За малко да изпусна всичко, но падна само хляба и вилицата ми. Обърнах се и видях онзи келеш. Леле като го видя и веднага ме ядосва. Дори не знам как го прави. Ако си мисли, че така ще ме накара да съжалявам много греши.
-Не си интересен! Така няма да постигнеш нищо!- извиках след него.
-Дръж си устата затворена, че да не се озовеш в по-лошо положение, лигло!-отвърна ми той.
-Никой не може да ме нарича така! Гледай си работата! Келеш!- последното се надявах да го е чул. И да. Чу го.
-Ще видиш ти!- каза и продължи по пътя си.
  Взех си хляба и седнах на празната маса. Започнах да ям, но някой ме прекъсна.
-Ъм..... извинявай, но ти си Кристин, нали?- вдигнах глава и видях две момичета. Това което ме попита беше с бебешко розова коса и зелени очи. Другото беше със сива коса и сини очи.
-Да, аз съм. А вие кои сте?- попитах заинтересовано.
-Здравей! Аз съм Су Мин, но ме наричай Су.- каза тази с розовата коса.
-А аз съм Джени.- каза сивокоската.
-Аз съм Кристин, но вече го знаете.- усмихнах им се
-Ъм може ли да седнем?- отново ме попита тази с розовата коса.
-А да. Разбира се!- позволих им аз.
  Говорехме си цялото междучасие. Тези двете са готини. Тази със сивата коса прилича на мен по характер. И хубавото е, че са в моя клас. Мисля че можем да сме добри приятелки. За жалост звънецът би и трябваше да влизаме в час.
   Г.т. Джънгкук.
-Тази малка пикла! Как смее да се държи така с мен?!- бесен съм. С момчетата сме на нашето място. Тук се събираме винаги. Има много неща, които харесваме да правим. Но да се върнем на темата.
-Кук я се успокой! Какво ти пука какво е казала някаква новачка?- каза РМ без никакъв интерес.
-Ти добре ли си?! Тази малка кучка ме изложи пред целия клас, сага съм сигурен, че цялото училище знае. Заради онези проклети клюкарки!-извиках
-Брато не се вайкай толкова. Всичко ще отшуми. Думите ѝ няма да навредят на репутацията ти.-започна да ме успокоява Хосеок.
-Вие май не ме разбирате. Ще и го върна тъпкано. Никой не може да ме обижда!-заявих. Те явно разбраха, че няма смисъл да спорят с мен и за това просто смениха темата.
-Оу Шуга! Как беше снощи с онази?- полюбопитства Джимин
-Брат беше невероятно! Тя е една от най-добрите до сега! Мисля, че даже искаше още един рунд, но не става толкова лесно. - каза той с огромна мазна усмивка.
-Е брат искам и аз! Хайде на клуб!- извика Техюнг
-Леле хайде хора. Умирам си за това! Навити ли сте?- попита Джин
-Да!- извикаха заедно
-Аз не мога.- отсякох аз.
-Защо бе Кук? Дето да искаш най-много ти няма да идваш!- размрънка са Джимин
-Повярвай хюнг искам, но знаете в какво положение съм.
-Няма ли начин?- попита РМ
-Не. - отвърнах категорично.
-Ами, Кукстър ние ще ходим. После ще ти разкажем- РМ се изхили.
-Първо, кажи ми пак Кукстър и ще си в по- лошо положение от новата. И второ приятнп прекарване.- при първото РМ малко се уплаши, но така и трябва.
-Чао~!- казаха заедно и излязоха.
  Останах сам. Можех или да мисля какда отмъстя на новата или с какво да изненадам един от малкото хора, които обичам. Реших, че второто е по-добре. Взех китарата и листове и седнах на дивана. Започнах да мисля.

ЮХУУУ! Изобщо защо ли пиша бележка като никой нецчете исторята. Загубена работа.....  Както и да е. За този който я чете: Гледахте ли Фестата, защото аз не! ХАХАХА (отива и плаче в ъгъла). Та за книгата- скоро още една глава!😝😘💖