School luv affair

Разговорът

Г.т.- Джимин

  Г-жата излезе. Су се мръдна от мен. Явно ѝ стана неудобно.
-Защо се махаш? Знам, че ти харесва.- казах самодоволно аз. Знам, че ме харесва. Е до преди няколко дни не го знаех, но винаги бързаше да мине покрай мен, не ме гледаше, а и сега това.
-Н-н-не е вярно!-отговори заеквайки. Пак не ме гледаше.
-Ха. Щом така казваш.- казах и се усмихнах самодоволно.- МОМЧЕТА ЕЛАТЕ!- извиках и за по-малко от минута всички стояха и гледаха момичетата с объркан поглед.
-Какво става тук Джимин? Какво правят тези тук?- попита Йонги ядосан. Не разбирам защо толкова не ги харесва. Трябва да си поговоря с него. И ще е скоро.
-Ами ще спят с нас.- обясних кратко и ясно.
-Моля?!- извикаха Джънгкук и Йонги заедно. Ох ще се побъркам... Защо трябва да си приличат толкова?!
-Чухте ме. Това е. Г-жата каза така.- казах аз. Ами то това си беше истината.
-И как изведнъж останахте без бунгало? Нали бяхте в номер 5?- попита Намджун. Малко заядливо...
-Ами оказа се, че трябваше да спим със Сън Би и приятелките ѝ, но дори и вие не бихте искали да стоите с кифли като тях. Е поне така предполагам..- каза Джен. Харесва ми, че казва, каквото мисли. Ама това ,,дори" не ми хареса. Обидно ли трябваше да прозвучи?
-Какво искаш да кажеш с това ,,дори"?- попита нервно Кук. Как само ме изпревари...
-Нищо нищо... Както и да е. Сега може ли да ни кажете къде ще спим?- попита Джен. Ами големи сме идиоти, но както и да е.
-А да! Вярно! Обаче има само още две стаи. Едната ще трябва да спи на дивана.- обясни Джин. Е това е гадно...
-Аз ще спя на дивана. - жертва се Кристин. Тя е добра приятелка.
-Всъщност, защо някой от нас да не отстъпи стаята си на Кристин?- попита Техюнг. Прав е!
-Куки ти си!- извика Джин. Как знае какво да прави...
-Аз няма да си отстъпвам стаята на тази! Защо на мен да ми е неудобно заради нея?!- възпротиви се той. Как може да е такув глупак?! Защо толкова я мрази по дяволите!? Как преди това я е харесвал!? 
-Абе Кук я се стегни! Как може да- започнах да споря, но Кристин ме прекъсна.
-Джимин, моля те. С него не може да се спори. А и аз не искам да съм в неговата стая. Спала съм на диван, мога и пак да спя. Важното е, че не съм със Сън Би и онези. - обясни тя и се усмихна. Как може да е ролкова спокойна?! Ако бях аз, бих му забил един на секундата. Тя е невероятен човек.Не знам как Кук и онги не го разбират...- Е разбрахме какво става. Вече не е нужно всички да стоите тук.- беше права. Все пак и тя трябва да има лично пространство. Пък и я набутахме на дивана...
-Ами хайде по стаите тогава.- подкани Хоби весело. И този пък винаги е весел.