Don't play with me

Глава 2

На сутринта инспектор Бейл беше задрямала на бюрото си, когато в този момент в кабинета и влезе лейтенант Санчес.

- Инспекторе, имам новини за убитата!
- Говори по-тихо, Санчес! Тази нощ спах само два часа и все още не съм се събудила. - шеговито каза тя и се изправи.- Слушам те.
- Биберона е принадлежал на малко момиченце на име Ейми Нелсън. Починало е преди шест месеца в автомобилна катастрофа на път за Бедфорд. Говорих с майката - Линда Нелсън, която ми разказа как е станала катастрофата. Блъснала ги е жена, навлязла в насрещното платно изневиделица. Линда не е успяла да види нито лицето и, нито номера на колата и, защото е напуснала мястото на катастрофата много бързо, но ѝ се струва, че колата е била тъмносин Седан.
- Добре. Имаме ли нещо за миналото на Елизабет?
- Нямаме нищо ново, освен че родният ѝ град е Бедфорд.
- Отлична работа, Санчес! Продължавай да търсиш: бивше гадже, приятели, шефът и на предишната работа, защо е напуснала!
- Добре, залавям се за работа!- каза Санчес, която беше вторият помощник на Кристин. Тя разчиташе много на нея, защото беше много умна и имаше бързи рефлекси.

Луиза Санчес беше латиноамериканка, 25 годишна, висока на ръст, със средно дълга коса...

В момента, в който Санчес излезна от кабинета, инспектор Бейл остана замислена по този случай. Изведнъж телефона ѝ звънна и тя видя, че беше Чонгкук.

- Слушам те, Чон!
- Трябва да дойдеш в патологията, Хосок има нова информация.
Тя затвори телефона и се запъти към патологията.

***

Влизайки в тази зала, шестото чувство на Кристин проработи. Усещаше напрежение. Това място някакси я отблъскваше, но не защото тук имаше трупове, а защото и се струваше, че този случай не беше като останалите.

- Добро утро, Хосок! - каза тя с усмивка, виждайки един от най-доверените си хора, а също и близък приятел.
- Добро да е, Кристин, но не и за тази клета женица.- отвърна Хосок с неспиращото си чувство за хумор.- Открих няколко фрактури по тялото ѝ, но ми се струва, че не е потърсила лекарска помощ.
- Може би не е искала някой да разбере затова.- отвърна Кристин, поглеждайки Чонгкук с усмивка.
- От какво според теб са се получили тези фрактури?- обърна се Чонгкук към Хосок.
- Предполагам, че е бил силен удар, както при пътно транспортно произшествие, но можем да гадаем.
Телефонът на Чон звънна и той напусна залата.

-Хоби, мисля, че Елизабет има нещо общо с починалото момиченце и някой се опитва да ни подскаже за това.
- Имате ли вече заподозрян?
- Санчес и Чон работят по това.
- Ако има нещо ново ще ти се обадя.

Инспектор Бейл се запъти към външната врата.

Чонг Хосок остана на работното си място и изглеждаше спокоен. Беше млад, висок, винаги усмихнат човек. На 27 години, с червеникава коса и тъмни очи. Двамата с Кристин се познаваха още от първата година в колежа. Бяха много близки приятели и си имаха доверие и извън работното място. Затова той с радост беше приел работата, която тя му предложи в 18-ти участък.

***

- Инспекторе, Елизабет е имала психиатър и той е в залата за разпити.- каза Санчес.
- Как се казва?
- Името му е Ким Техьонг.
- Добре, Чон! Да разберем дали това е нашият човек.-обърна се Бейл към Чонгкук.

Двамата влезнаха в стаята за разпити.
Седящият срещу тях психиатър беше около 30 годишен, с тъмна коса, черни очи и Кристин си помисли, че е прекалено красив, за да бъде психиатър.

- Добър ден, господин Ким! Аз съм лейтенант Чон, а това е инспектор Бейл.
- Откога се познавате с Елизабет Грейс?
- От около 5-6 месеца е мой пациент.- отвърна сериозно Техьонг.
- По какви причини потърси помощта ви?
- Беше преживяла тежък момент и имаше нужда от помощ.
- Бъдете по-точен!- отсече строго Кристин.
- Не е редно да издавам тайните на пациентите си.
- Господине, извършено е убийство, ако не ни съдействате ще си помислим, че прикривате нещо или че точно вие сте я убили!- Бейл се изправи и започна да обикаля нервно около него.
- Не бих убил човек, камо ли мой пациент.
- Тогава ще ви задържим за възпрепятстване на разследването!- каза сърдито Чонгкук.
- Вижте, това момиче беше претърпяло катастрофа.- в този момент инспектор и лейтенант се спогледаха. -Изпитваше вина, защото в инцидента е загинало малко дете. Била е толкова уплашена, че е напуснала мястото на катастрофата и не си е признала. Но вината я разяждаше.
- Знаете ли, че сте съучастник в престъплението, като прикривате извършителя?- зададе ядосано въпроса си Чон.
- Бях наистина привързан към нея и просто се опитвах да и помогна! Не бих я предал!
- Кой според вас би искал да я убие?- попита Бейл.
- Тя нямаше семейство, но беше близка с една от колежките си. Мисля, че се казваше Кейт Милс.
- Къде работи тя?
- В хотел "Джърси Плаза".
- За сега това е всичко. Не напускайте града.- изрече Чон.
- Може да имаме още въпроси. Свободен сте!-каза Кристин.

Колегите станаха и на излизане от стаята започнаха да си говорят:
- Не ми се вижда съвсем чист.- леко се подсмихна лейтенант Чонгкук.
- Да идем до хотела и да говорим с тази Кейт Милс.- Кристин изрече това и набра номер на телефона си:

- Санчес, трябва ни адреса на хотел "Джърси Плаза".