Don't play with me

Глава 11

- Колеги, по ключа имаше отпечатъци!- каза Луиза Санчес.
- И чии са те?- побърза да попита инспекторът.
- На г-н Пак Джимин.
- Знаех си, че този нещастник е замесен!- личеше си, че лейтенант Чонгкук е много разгневен.- Искам този път лично аз да го разпитам! Няма да му дам шанс да се измъкне.
- Имам идея!- съобщи Бейл.- Докато ти разпитваш Пак Джимин, аз ще поканя съпругата му. Така ще разберем дали съвпадат версиите им.
- Аз ще се свържа и с двамата, но по различно време.- обясни Луиза и се запъти към бюрото си.

- Според мен Кейт Милс има главна роля в тези убийства, но каква е тя, все още не си давам сметка!- Кристин се обърна към Чонгкук, но сякаш говореше на себе си.
- Въпреки всичко аз не смятам, че тя е убиецът. Всичко е нагласено да изглежда така.

***

Вратата на асансьора се отвори. Оттам излезе Пак Джимин, но този път нямаше усмивка на лицето му. А по-скоро изражението му изразяваше ярост и гняв. Луиза го посрещна с усмивка като го въведе в стаята за разпити.
Вътре го чакаше лейтенант Чон, който беше седнал на един от столовете с обърната напред облегалка. Той беше замислен. Мислите му бяха прекъснати от отварянето на вратата:

- О, Чонгкук, стари ми приятелю... , откога не сме се виждали?
- Мхм, нека да помисля... Може би за последен път се видяхме след като уби брат си!?- отговори саркастично Чон.
Джимин се усмихна фалшиво и отвърна:
- За убийството на Хийонг нямаше доказателства. Не се разбра кой го е убил. Но аз съм тук по друг повод, така че не ме задържайте! Влиятелен човек като мен не може да се размотава в някакъв си полицейски участък!
- Моля, седнете, г-н Пак!
След като Джимин се настани лейтенанта продължи:
- Обяснили сте на инспектор Бейл, че Памела Джоунс е била ваша любовница. Освен жена ви някой знаеше ли за връзката ви?
- Мисля, че не.
- Аз имам друга информация... Една от камериерките, в хотел "Джърси Плаза" ви е видяла с Памела. Нейното име е Кейт Милс и вие много добре я познавате, нали г-н Пак?
- Може и да я познавам.
В този момент Чонгкук завъртя стола си в правилната му позиция.
- Тя призна, че ви е поискала голяма сума пари, за да не ви издаде! Но вие не сте дошъл на уговореното място...
- Да вярно е, но аз съм зает човек и не се занимавам с хора отправили такива глупави заплахи.
- Памела знаеше ли, че бяхте изнудван?
- Не исках да я тревожа напразно. Те бяха приятелки, но тази Кейт постъпи много долно. Заплашвайки мен, тя щеше да навреди и на приятелката си. И всичко това... за пари.
- Това ми се струва познато. Да убиеш някого и да получиш власт и пари.- Чонгкук се опита да го предизвика. Джимин изглеждаше привидно спокоен.
- Кога видяхте Памела за последно?- попита Чон.
- Вчера като си тръгваше от работа. По-късно вечерта се чухме по телефона, но се скарахме.
- За какво се скарахте?
- Ние с жена ми трябваше да ходим на прием, а Пам много искаше да дойда у тях. Отказах ѝ, защото трябва да пазя името и репутацията си! Тя ревнуваше от Ан, въпреки че знаеше какви бяха отношенията ни.
Чонгкук се наведе към богатия си събеседник и каза:

- Знаеш ли, Джимин, изобщо не ти вярвам!Мисля, че ти си убил Памела Джоунс, също както преди години уби брат си! Ти си от този тип хора, които не се спират пред нищо! Отстраняват всяка пречка по пътя си! Убил си я, защото не си искал родителите ти да разберат за нея, просто не ти е била нужна повече!
Джимин се приближи още повече като се усмихна и в очите му имаше странен блясък:
- Чонгкук, за убийството на брат ми нямаше доказателства, нямаш и сега! Докажи, че съм я убил! Повече няма да отговарям на въпросите ти! Ще се обадя на адвоката си!
Джимин излезе, като тръшна вратата след себе си.

----------------------------------------------------------------------------------------------

През това време в друга по-малка стая за разпити седеше около 30 годишна жена, с дълга светло-кестенява коса и кафяви очи. Облечена с тъмносиньо сако и бял панталон. Изглеждаше много заможна и възпитана. Това беше Ан Грийн. Инспектор Бейл влезе и седна срещу нея:

- Здравейте госпожо Пак, аз съм инспектор Бейл.
- Мога ли да ви помоля да ме наричате с фамилия Грийн?- обърна се Ан към Кристин.
- Да, разбира се! Сигурно знаете защо ви повикахме? Заради смъртта на г-ца Джоунс! Съпругът ви ни разказа за техните отношения...
- Да знаех за връзката им, но не ми харесваше, че той харчи общите ни пари за нея.
- Наистина ли вашият брак е договорен?
- Да, вярно е ние с Джимин се оженихме по принуда, нямаме чувства един към друг и затова и двамата имаме други връзки.
- Значи не отричате, че имате любовник?
- Не само че не отричам, но обмислям да поискам развод на съпруга си. Аз наистина обичам Мин Юнги!

Името, което изрече Ан Грийн, се стори много познато на инспектор Бейл. Знаеше, че го е чувала наскоро.
- Извинявайте, че ще ви попитам, но каква е професията на вашия приятел?
- Той държи бар на 34-та улица. Казва се "Лейт Найт".
Кристин я погледна с огромно учудване.
- Знаете ли, че г-н Мин Юнги е открил първата от трите жертви по този случай?
- Всъщност спомена ми, но не ми се стори толкова важно.
- Къде бяхте тази сутрин между 7 и 9 часа?
- Бях при Юнги, след това отидох във фирмата.
- Благодаря Ви, госпожо Грийн, за сега нямаме други въпроси!- двете се ръкуваха и Ан Грийн излезе от стаята.

След като изпрати г-жа Грийн,Бейл се запъти към кабинета на капитан Картър. Отвори вратата и стана свидетел на следния разговор:

- Санчес, мисля, че имаш обожател?!
- Откъде-накъде "обожател"?- зачуди се Луиза.
- Чака те в кафенето. Ще го разпознаеш!- капитан Картър се усмихна широко.

Луиза Санчес тръгна много учудена, а Бейл побърза да разбере кой е тайнственият обожател на Санчес:

- Капитане, какъв е този обожател? Познавам ли го?
- Той е един наш стар познайник - Ким Намджун.

Wow хора! 365 четения!!!