Don't play with me

Глава 12

Когато прекрачи прага на кафенето Луиза започна да се оглежда наоколо, като търсеше познато лице. В един момент погледът ѝ попадна върху... Kим Намджун. Той беше седнал на една от масите, като пред себе си беше сложил голям букет цветя. Санчес се стъписа, не очакваше един престъпник да се върне доброволно в управлението, с букет цветя, подготвен за самата нея. Намджун също я видя и ѝ помаха с ръка да седне при него. Тя седна, а обожателят ѝ заговори:

- Това е за теб, скъпа! Надявам се да ти хареса.
- Защо си си направил труда да ми купиш цветя?- с лека усмивка попита Луиза.
- Не ти ли харесват?! Мога да ги върна и да взема други?
- Не, не, не... Това са любимите ми цветя. Какъв е поводът? Нямам рожден ден.- и двамата се засмяха.
- Много те харесвам. Не спирам да мисля за теб, откакто се видяхме!
Чувайки това Луиза Санчес се засрами и бузите и поруменяха.
- Трогната съм от жеста ти, но нашата първа среща беше на разпит, свързан с убийство!
- Няма значение! Това ми беше достатъчно, за да разбера, че ти си сродната ми душа.
Санчес изглеждаше толкова шокирана, че имаше чувството, че ще изгори на мястото си. Връхлитаха я чувства на изненада, на недоумение и не на последно място радост! Един почти непознат човек, беше направил такъв жест към нея и тя чувстваше, че трябва да се държи мило. Той отново заговори:

- Хайде, какво мислиш? Искаш ли да излезем на среща?
- Аз съм полицай, а ти - наркодилър. Един от нас двамата трябва да се откаже от "професията" си.
- Бих направил всичко за теб! Ще се откажа от това! Ще се променя!- започна да обещава Намджун.
- Съгласна съм, стига да спазиш обещанието си.
След като чу тези думи Kим Намджун извади от джоба си листче с телефонния му номер и го подаде на лейтенанта.
Тя се сети какво и намеква той.

- Скоро ще ти се обадя, но внимавай! Ще те наблюдавам!
- Ще бъда по-кротък и от агънце!- каза Намджун, изправи се и двамата излязоха от кафенето.

                                                     ***

След като Луиза излезе от кабинета на капитана той се обърна към Бейл:

- Инспекторе, не ми харесва това, което се случва! Този случай е в задънена улица. Искам резултати!
- Правим всичко по силите си. Аз и моите хора работим денонощно по случая.
- Да, но не е достатъчно. Прокурорът ме притиска! А кметът днес ми се обади. Градът е уплашен! Хората се страхуват за живота си, а медиите наливат масло в огъня - капитан Картър изглеждаше загрижен и притеснен.- Ако до една седмица не откриеш извършителят, федералните ще вземат случая.
- Да, сър! Ще впрегнем всичките си сили и ще открием убиецът. Ще го намерим, който и да е!