Don't play with me

Глава 7

В управлението беше шумно. Един напрегнат ден за 18-ти участък. Всеки полицай вършеше своята работа и сновеше нагоре-надолу. Освен със залавянето на опасни престъпници униформените трябваше да пишат документация - най-неприятната работа в тази професия.

Задържаният Намджун седеше в стаята за разпити. Той изглеждаше привидно спокоен и дъвчеше дъвка. Зад двойното огледало Кристин, Луиза и Чонгкук го наблюдаваха:

- Този мъж не ми харесва! Вижте го как спокойно си дъвче дъвката?!- показа с пръст Санчес.
Бейл и Чон се усмихнаха:
- Точно затова ти ще го разпиташ, Санчес!- възложи и задачата инспекторът.
- Аз ли?- учудено я погледна Луиза.- Не го понасям този Ким Намджун!
- Знаем, че ще се справиш!- потупа я по рамото Чон.
- Ние с лейтенант Чон ще разпитаме Кейт Милс! А ти се залавяй!- подкани я Бейл, като и показа вратата.
- Ще се справиш!- засмя се Чонгкук. А Луиза го изгледа свирепо, сви рамене и влезе в стаята за разпити.

Санчес не изглеждаше така, както се чувстваше. Беше придобила сериозно изражение. Тя седна срещу мъжът, който не харесваше и каза:

- Аз съм лейтенант Санчес!
- Скъпа, ти не ми приличаш на полицай!- прекъсна я Намджун, като се наведе към нея, усмихваше се лукаво и продължаваше да дъвче.
- Явно ще си говорим на "ТИ"!- Луиза стана от мястото си.
- Е, Намджун познаваш ли тази жена?- тя му показа снимката на жертвата.
- И да я познавам... к'во?
- Ами ще ти кажа "к'во"! Намерена е убита - по-точно удушена в Сентрал Парк! И ако не ми кажеш истината, мога да ти "лепна" убийството ѝ!- усмихна се мило Луиза, но по-скоро това беше саркастичното ѝ изражение.
- Убита??? Виж, маце, аз може да правя много неща, но... не съм я убивал! Я по-кротко...- личеше си, че задържаният беше уплашен.
- Ще ми отговориш ли на въпроса?
- Да, да! Снабдявах я с... наркотици.
- Кога я видя за последно?
- Преди 2 дни. Видяхме се до една изоставена фабрика.
- На 85-та улица ли?
- Уау, скъпа! Ти да не си ясновидка?- пошегува се Намджун.
Санчес се опита да изглежда сериозна, въпреки, че ѝ се щеше да се усмихне:
- Какво ѝ даде?
- Обичайното. Това момиче купуваше често. Явно проблемите ѝ са били много.- задържаният Ким Намджун, отговаряше на всеки въпрос с усмивка. Това дразнеше Луиза.
- От колко време е беше твой "клиент"?
- Е, не съм броил дните! Месец-два. Плащаше добре и друго не ме интересуваше!
- Къде беше вчера между 15:00 и 17:00 часа?
- По-спокойно, малката! Нали ти казах, че не съм убил момичето!