Don't play with me

Глава 13

На следващия ден Кристин Бейл покани Кейт Милс в кафене, намиращо се на 74 улица. Имаше огромната надежда, че ще изкопчи нова информация от притеснената камериерка. Докато чакаше Кейт да пристигне, Кристин гледаше през прозореца до нея. Денят беше слънчев, лятото беше в разгара си. Беил беше поръчала две кафета, но побърза да отпие от своето. Притеснението се четеше в погледа ѝ. Времето изтичаше, можеше да изгуби този случай. Инспекторът реши да предразположи своята събеседничка. Да бъде приятелски настроена, за да постигне целта си. В този момент Кейт се доближи до масата, на която седеше Кристин и ѝ каза:

- Добро утро, инспектор Бейл!- Кристин се стресна от думите ѝ, но и отвърна:
- Добро да е! Какво ще кажеш да си говорим на "ти"?
- Разбира се.- Кейт седна на стола срещу Бейл.
- Не знаех какво пиеш сутрин и затова ти поръчах кафе! Ако не го искаш, ще поръчам друго?!- Кристин ѝ се усмихна топло.
- Не е нужно, така е добре. Но защо всъщност ме повика?- попита спокойно Кейт Милс.
- Искам да ми разкажеш за себе си и затова как си се запознала с твоите три приятелки - Алисън, Елизабет и Памела!
- Родена съм в Денвър/Колорадо, но когато бях на 7 години с родителите ми се преместихме тук в Ню Йорк. В гимназията се запознах с Памела и оттогава сме приятелки. Бяхме мажоретки и не се славехме с особено добро поведение в училище. Искам да кажа,... че понякога се подигравахме на някои наши съученици. След като завършихме гимназия пътищата ни с Памела се разделиха. Тя се записа в колеж, а аз се отдадох на купоните. Но си пропилях живота и това ме промени.
- Разбирам... Но моля те продължи!- помоли я Бейл.
- Изнесох се от вкъщи и реших, че трябва сама да изкарвам хляба си. За да ми е по-лесно да плащам наем си намерих съквартирантка. Това е Алисън. Добре се разбирахме. Първоначално работех в магазина, където работеше и тя, за да си стъпя на краката. Но после напуснах и станах камериерка. Доволна съм от заплащането и затова работя в хотела вече 3 години.
Елизабет дойде по-късно и се сприятелихме. Тя беше нова тук и аз и помагах да свикне...
- Кейт, съжалявам, че ще те прекъсна, но имам един въпрос! Имахте ли врагове в гимназията?
- Мисля, че повечето хора там не ни харесваха. В десети клас дойде един нов ученик. Казваше се Райън. Той беше аутсайдер. Налагах му системен тормоз. Помня как му сложих червеи в раницата... и когато го бутнах в басейна пред всички...- мислейки за миналото си Кейт се засмя, без да се усети.- Имаше и едно момче... Дехьон... Той беше наш съученик, най-умният в класа. След като разбрах, че той ме харесва, с Памела решихме да го изиграем. Поканих го на среща, престорих се, че имам чувства към него, а той ми беше донесъл подарък. Аз го хвърлих...- изражението ѝ беше сериозно, сякаш съжаляваше за стореното.- Но сега разбрах, че работи в управлението...- Кристин се разсея, защото в този момент звънна телефонът ѝ. Беше Чонгкук. Тя вдигна:

- Бейл!- Кристин слушаше обяснението на Чонгкук и после каза:
- Идвам! Кейт, благодаря ти, че се съгласи да дойдеш тази сутрин, ще държим връзка, но сега трябва да тръгвам!- Кристин се сбогува с Кейт и излезе от кафенето.

Кейт Милс все още седеше в кафенето, мислейки за стореното преди години. Изпита огромно съжаление...

***

Беше 9:38 часа сутринта. Луиза Санчес откри адреса на Kим Намджун и реши да го посети. Домът му се намираше в Бронкс. С нея дойде и Чон Чонгкук.

- Аз ще те чакам в колата!Ако имаш нужда от "помощ" ми се обади!- каза лейтенант Чонгкук, като намигна на Луиза.

Тя излезе от колата и се насочи към сградата. След това почука на вратата, но тя беше леко открехната. Бутна я и влезе... Притесни за него, да не му се е случило нещо?

- Намджун тук ли си? Аз съм лейтенант Санчес.- Луиза каза това и извади пистолета си. Чувайки това, Намджун вдигна главата си и погледна към Санчес. Беше сънен. Стана от дивана, на който беше заспал предната вечер:

- Какво има, захарче? Да не ме застреляш?! Какво те води насам?
- Трябва да си заключваш вратата! Тук съм, за да ти задам няколко въпроса!- усмихна се тя широко.
- Заповядай, седни! Искаш ли нещо за пиене?
- Не, благодаря! Много си любезен! Познаваш ли това момиче?- попита Луиза и показа снимката на първата жертва.
- Мхммм... Не! Коя е тази?
- Първата жертва. Казва се Елизабет Грейс. А името познато ли ти е?
- Не мисля.
- А познаваш ли Памела Джоунс?- докато казваше това Луиза показа още една снимка.
- За първи път я виждам...- отвърна Ким Намджун.
- А това е третата жертва. Алисън, която ти познаваше, е втората. Все още не можем да открием убиецът на тези три момичета. Затова съм тук.
- Съжалявам, че не ти помогнах.- натъжи се Намджун.
- Е, как върви "промяната"?
- Вчера ми беше първият работен ден, бях много изморен, цял ден шофирах из улиците на Ню Йорк. Станах таксиджия.- засмя се той.
- Много се радвам за теб. Това е почтена работа. Продължавай в същия дух!
- Свободна ли си тази вечер?
- Ще ти се обадя по-късно да се разберем! Сега трябва да тръгвам, защото колегата ми ме чака отвън!
- А, спринтьора ли? Поздрави го от мен!- усмихна се Намджун и изпрати Луиза до външната врата.