Don't play with me

Глава 16

Телефонът на Кристин Бейл звънна. Обаждаше се госпожа Тейлър - директорката на гимназията.

- Бейл на телефона!
- Обаждам се от гимназия "Линкълн Хайскул". Аз съм госпожа Сара Тейлър. Открихме годишника!
- Ще дойда да го взема до 20 минути!

                                                    ***

След като се върна в управлението Кристин седна да пише докладите. Остави годишника на бюрото си, като реши да го прегледа малко по-късно. Санчес и Чон също се бяха върнали след разпита на семейство Пак:

- Нямаме нова информация, освен че Джимин няма алиби в промеждутъка между 21:00 и 22:00 часа, когато е била убита Кейт!
- А двата почерка? Някой от тях отговаря ли на този, който търсим?- запита Бейл.
- Не съвпадат! Ще ти помогна с докладите, за да свършиш по-бързо!
- Добре, благодаря!- усмихна се Кристин.

Беше станало 21:16 часа. Бейл погледна часовника на стената срещу нея и каза:

- Чонгкук, мисля, че е време да се прибираш! Аз поемам оттук!
- Искаш ли да те закарам?
- Имам още малко работа! Утре ще се видим! Благодаря ти за помощта!- каза Бейл и неочаквано за него, тя се изправи и го прегърна.
Чонгкук беше много изненадан от постъпката ѝ, но въпреки това и отвърна, като на свой ред я прегърна. Те стояха така, в продължение на една минута, без да говорят. Когато се отдръпнаха един от друг, Кристин и Чонгкук се усмихваха.

- Хайде тръгвай, Куки! Ще се видим утре сутринта!
- Д-да... Добре! Приятна вечер!- пожела и Чон.

Докато излизаше от управлението, Чонгкук беше много доволен от случилото се и на лицето му грееше усмивка. До асансьора той се засече с Хосок, който също имаше намерение да си тръва:

- Чонгкук, виждам, че си в добро настроение!- намигна шеговито Хоби на Чон.
- А ти винаги си в добро настроение! Как го правиш?
- Как е Крис? Днес не се отби при мен, както обикновено?!
- Беше тежък ден, затрупана е с работа! След четвъртото убийство тя не е на себе си! Сега ще прегледа годишника, който взе от гимназия "Линкълн Хайскул"...
- Ако се чуете тази вечер и кажи, утре да дойде при мен да ми сподели!- каза Хосок.
- Ти си добър приятел!- изрече това Чонгкук и потупа Хоби по рамото.
Двамата се разделиха на изхода и всеки тръгна в различна посока.

                                              ***

Останала сама, Кристин Бейл започна да разлиства първите страници на годишника. Четеше наум имената на всеки ученик поотделно. В един момент срещна името Кейт Милс и погледна снимката. Тя си помисли, че Кейт не се е променила толкова много, освен цвета на косата ѝ. Малко по-надолу на страницата видя името, което търсеше... Погледа и се премести върху снимката... Но там видя нещо неочаквано! Тя познаваше този човек! Въпреки тогавашния му вид, не можеше да сбърка това лице... Въпреки, че под снимката пишеше Ким Дехьон, Кристин осъзна, че този човек всъщност не се казваше така. Очите ѝ се отвориха широко. Тя настръхна. Разговорът ѝ с Кейт премина като на лента, спомни си всяка нейна дума.
"Имаше и едно момче... Дехьон... Той беше наш съученик, най-умният в класа. След като разбрах, че той ме харесва, с Памела решихме да го изиграем. Поканих го на среща, престорих се, че имам чувства към него, а той ми беше донесъл подарък... Аз го хвърлих... Но сега разбрах, че работи в управлението..."- тези последни думи ѝ бяха обягнали, тя не им беше обърнала внимание, но сега... Случаят започна да се разплита... Бейл разбра кой е убиецът, кой е човекът, който измъчи съзнанието ѝ...